Как медиите отразяват българските рок групи

    Трябва човек за десетина години да се е отдръпнал от българската рок сцена, да не е следил албуми, групи, тенденции, концертни изяви, да не е ходил по клубове и метъл кръчми, за да установи колко са се променили нещата през последните години. Слава богу, към по-добро.

    В процеса на съживяване на българския рок няма революция, всичко става бавно, трудно, хаотично, но напоследък той неотменно върви нагоре – и като качество, и като популярност. Някъде под теснообхватния, разфокусиран поглед на общественото внимание кипи живот на музикални и фенски страсти, страхотни концертни купони, албуми от световно ниво, разпространявани на ръка, или по куриери, или пък просто постнати за свободно сваляне в интернет. Нещо се случва, извън статистиките, блясъка, специфично българските модни тенденции и теми за разговори, налагания по брутално манипулативен начин консуматорски лайвстайл, нещо напук на всички гореизброени фактори. Все едно в алтернативна реалност българската рок музика процъфтява и е в най-доброто си здравословно състояние от времето, когато чалгата едва изпълзяваше от блатото на затягащата се материална и духовна нищета, а мутрите още бяха безработни спортисти, бавно осъзнаващи, че в страната има много по-умни, но по-страхливи от тях хора и вече няма държава да ги пази.

    Как така наречените официални медии, отразяват този процес, който е културно явление, означаващо нещо и в социален план. Отговорът му е: никак. Или почти никак, което си е същото. Да разгледаме все пак накратко как различните видове медии отразяват събитията на българската рок сцена.

     В интернет, световната медия на (все още) свободата, на младите и изобщо напредничаво мислещите хора, нещата стоят най-добре. Има много сайтове, блогове,  Фейсбук страници и всякакви електронни форми, които повече или по-малко следят българските банди. Тук информацията може да е противоречива, не винаги вярна и качествена, но поне е изобилна. Има разнообразие на мнения, дискусии, хората, които се занимават и вълнуват от темата, са много, повечето са  фенове и го правят ако не с умения, то поне със сърце и душа.

    По радиото също има какво да се чуе за нашите групи. Има специализирани станции за рок музика, всички ги знаем, много предавания и на национално, и на местно ниво. Доста радиоводещи са много вътре в материята, част от тях направо произлизат от музикантските среди.

    Специализираната музикална преса – малко на брой, но качествени издания, включително български варианти на световноизвестни медии в бранша. Тук положението е малко тегаво - обемът е лимитиран, не може да се обхване всичко. При все доброто желание и високото професионално ниво списанията не могат да покрият цялата тема, още повече, че се занимават и с международната информация.

    Стигаме до масовата преса и телевизиите – медиите, които упражняват най-голям натиск върху мнението на хората в целия спектър на техните възгледи.

;medii

    Повечето българи (и не само), заети в ежедневната борба за оцеляване, нямат време, а и не могат да направят критически анализ на поднесените им от масовите източници факти. Често може да се чуе фразата: „това е точно така, даваха го по телевизията”, или: „така пише във вестника”. Такъв израз, според множеството, замества необходимостта от аргументи. Излиза, че щом има информация, излязла във водещите медии, колкото и абсурдна и субективно тълкувана да е, тя е факт, дори да става дума за „ двуглава коза с три полови органа, пееща полския химн, живее в родопско село”. Именно на наивната вяра на хората, че щом нещо е масово гледано или четено, не може да е лъжа, се крепи мощта и обществената сила на  въпросните източници. А масовостта на една лъжа или едностранчивото тълкуване на истински факти не я прави по-малка. Напротив.

    Връщайки се се на нашата тема, която е частен случай в целия този медиен цирк, ще направим обратната връзка – щом, влизайки само в тези водещи медии, ти привличаш внимание и се легитимираш пред масовата общественост, значи важи  и обратното – ако те няма там, значи не съществуваш. Хората, които основно гледат телевизиите с национално покритие и четат петнайсетина  вестника – всички до един открито или прикрито жълти, не подозират за алтернативната вселена на българския рок, за която вече стана дума. За сметка на това с какви същества им пълнят главите!

    Неща предимно от женски пол, нацвъкали силикон по различни части на организма си, пърхат от студио в студио, от страница в страница и...дават съвети за всички аспекти на човешкия живот, все едно тяхното възприятие за нещата е единственото правилно. Фолк звезди разправят наляво и надясно с колко труд и талант са се издигнали при условие, че всички знаем къде се крият талантите им. Рапъри, доближавали се до гето единствено през екраните на телевизорите си, пунтират мъжкарство и социално агресивно поведение. За странното шоу на изродите, наречено „звезди от реалити шоута”, какво да кажем? Стани, татковото, катил, идиот и чешит, за да те забележат в някоя телевизия. Но най-странни са племето на експертите. Обикновено са образовани хора, но какъв тип образование ти дава възможност да разбираш от абсолютно всичко, мнението ти по теми от готварство, през мода, геополитика, психология, фитнес, музика, икономика, игра на билярд и каквото се сетите е безалтернативно, освен ако няма спор с друг подобен, препускащ от предаване в предаване субект. Чудно как това пенкилерско съсловие успява да се фокусира, да наблюдава събитията, които обсъжда, от самата честота на медийните си изяви? И цялата тази разнородна по състав, но сходна по своя медиен есхибиционизъм тумба, е създадена от телевизиите и пресата, а не обратното – чрез някакви си свои постижения да са се наложили там.

    Разбира се, има и качествени хора сред масмедийните любимци, но е почти невъзможно да ги отсееш от общата суетня, царяща в т.нар. рейтингови предавания. Тук идва и антитезата – какво би правил там един рок музикант, работещ, за да оцелява, и изстискващ последната секунда от свободното си време, за да твори музика? Как един самоизградил се, тръгнал от нищото, творец може трайно да се озове в компанията на хора с мощни рекламни машини зад гърба си или такива, целенасочено популяризирани от самите телевизии. Както за един, така и за много. Тежката, тромава машина на масовите медии, настроена към определени социални групи, преследваща определени цели, трудно може да бъде префокусирана. За съжаление изградената от тях вселена съжителства с тази на българската ъндърграунд музика на една и съща планета. Двете волно, или неволно си взаимодействат на всякакви нива.

    За пробив в официозите от страна на рок сцената са правни немалко опити, някои почти успешни. В последните години кротко и напоително по СКАТ върви предаването на Васко Кръпката „Карай да върви, това е блус”. Там всякакви групи са добре дошли. Рок ориентирано предаване стигна до най-националния ефир - БНТ. „Денис и приятели” за кратко беше флагманът за отразяване на събитията и бандите, подвизаващи се на наша сцена. На предаването на Даниел Ризов първо му орязаха бюджета, после разредиха излъчванията, а накрая и го изкараха от ефир. Каквито и да са причините, беше ясно, че в тази изначално враждебна почва, животът му нямаше как дълго да продължи. Отделни групи и музиканти стигат до някое предаване, интервю, участие, но по-скоро като куриоз, инцидент, случка, извадена от общия контекст.

    Разбира се, има няколко твърди изключения. Първо старите (вече) рок музиканти, които години и десетилетия доказват и препотвърждават своя талант. Добре, но колко време трябва да изчакат младите изпълнители, за да бъдат забелязани? Второ, групичката таланти от телевизионните реалити формати за изпълнители. Те са по правило много кадърни, но „съветниците” им ги насочват често в друго русло от техните лични предпочитания. А когато се изхабят и преекспонират, всички обгрижвали ги вкупом ги зарязват. Пресметнете колко от тези предимно млади хора направиха действителен пробив. Третата категория добре отразявани рок или поне не-чалга музиканти, са тънък телевизионен елит от банди или изпълнители, любимци на масовите медии. Сами по себе си са добри, но в никакъв случай повече от стотици анонимни за болшинството от аудиторията подобни групи извън „кръга на славата”.

    Важно е българската рок музика да бъде адекватно отразявана в ефир и големите вестници. С привличането на повече фенове, нещата като цяло се ускоряват и улесняват. Но пък не е на всяка цена. Тя си се развива въпреки всички пречки, които далеч не са само от медиен характер. А и постоянно увеличаващият се ъндърграунд, които по същество е опозиция на всичко официално налагано, скоро ще принуди едрите риби в информационния бизнес да обърнат внимание на все по-силната българска рок сцена.  И  това да не се случи, официалните медии в този си вид западат по целия свят. Щом не могат да бъдат, гъвкави, актуални и повече съсредоточени да създават предпочитания и ситуации, отколкото адекватно да реагират на такива, те са големият губещ на бъдещето – идиотите с отворена уста, чудещи се къдe са сгрешили. А дотогава, просто Keep On Rockin!

    медии2

MetalHall

Leave a reply