Интервю с Elinor

Българската индъстриъл метъл група Elinor се върти из средите от 2009 г. насам. Те правят както собствени парчета, така и кавъри на любимците ми от Rammstein. И понеже изпитвам силна привързаност към този жанр, реших да се срещна с Драгомир Балджиев, клавириста на групата.

А: Здравей, Драго! Радвам се, че успяхме да се видим!
Д: Здравей и на теб!

А: Нека първо те попитам - как така успяхте да оформите Elinor?
Д: О, стара история е, още по-стара е идеята. В края на 80-те бях много запален по Jean Michelle Jarre и исках да правя стил музика, който хем да има правите китари и барабани на диското, хем да е по-тежък. Обаче тогава бях малък и никой не ме слушаше (смее се). Десетина години по-късно ми попадна пиратски запис на Engel и когато чух песента, си помислих "Е! Това ще е!" Песента се различаваше от всичко друго.

А: Ами съставът?
Д: В групата сме вокалистът Джино, китаристът Николай Георгиев, мой много добър приятел и съсед, с него сме били също в "Спринт" и "Синтез",  моя милост на клавирите, колегата Деан Грозданов и барабанистът Евгени Стефанов по прякор Жени. За трибюта на Rammstein имаме и гост музиканти - вокалистката Златина Владкова и китаристът Венцислав Русев.

А: А смятате ли да продължите да работите с тях?
Д: О, да, с удоволствие! Вокалистите са невероятни професионалисти с отличен немски, а китаристът дава всичко от себе си.

А: Колко пъти се е сменял "оркесърът"?
Д: О, много, особено в началото. С тези хора сме от вече две години, но през 2009 г., когато се организирахме в Elinor, през два - три месеца си взимахме довиждане с някой член. Спомням си, че един от барабанистите се отказа в момент, в който беше много ядосан, и не се върна, дори когато се успокои.

А: Защо най-често напускаха музикантите Elinor?
Д: Хм, като че ли не намериха достатъчно поле за самоизява. Знаеш, в песните на Rammstein няма сола, в нашите също. За тях беше неудобно да не блеснат и не можеха да се примирят с мисълта, че групата е група, защото е едно цяло и работи заедно.

А: Промяната е била по-скоро за добро или не?
Д: Винаги беше към по-добро, абсолютно винаги.

А: Имали ли сте някога творчески дрязги? Все пак всяка група от време на време се кара за нещо.
Д: Караш ме да се замисля, но като че ли... Не, не е имало нито една караница, тежка или не. Не сме се навиквали.

А: Имали ли сте срамни гафове?
Д: (смее се) Всяка група е имала, няма как! Спомням си обаче за изстъпления от по-прежни времена. Например с група "Славяни" на едно турне вокалистът обърка градовете - гледаш го как седи на стадиона в Мездра и крещи "Здравейте, Враца! Живи ли сте?" Или пък веднъж същият този вокалист, по сценарий, трябваше да излезе на сцената с гръм и трясък - да направи шпагат пред барабаните, обаче нещо се обърка и той изпадна от сцената (смее се) ... чува се глас, ама не се вижда откъде идва. Голям смях падаше. Имало е и инциденти с димки. На едно шоу Развигор Попов взе, че употреби цяла пита от това нещо, а такова количество задимява цял полигон. Представи си какво беше в залата - парафиновата основа на димката беше полепнала по всички инструменти и по цялата техника. Голяма веселба!

А: Как решихте да правите кавъри?
Д: Лесно. Не знам дали знаеш, но някои от най-големите групи са станали известни с кавъри. Например Knockin' on Heaven's Doors не е от Guns & Roses, а е на Боб Дилън. Страхотно, нали? А пък Judas Priest осъвременяват песента на Джоан Бейтс Diamonds and Rust, написана по повод нещастната ѝ любов със същия този Боб Дилън. А пък Whiskey in the Jar си е ирландска народна песничка, на която Металика са сложили няколко по-тежки акорда. Толкова. Та и ние така - ако толкова много държим на една група, защо да не направим нещо, свързано с нея, помислихме си, а пък то взе, че стана!

А: Сега малко по-конкретно към теб: самоук ли си?
Д: Не, имам си образованието. Според мен самоуките хора не успяват да пробият, просто няма как! Даже един изпит го взимахме заедно с Николай - след "три дни яли, пили и се веселили" минахме с пълно отличие (смее се). Господ ни пазеше тогава, да знаеш!

А: Ти имаш и малко дете. Кажи ми как успяваш да балансираш между двете неща.
Д: А бе то си е купон навсякъде! Като беше по-малък, го водех по записи с мен. Дори е аранжирал една от песните на Elinor. Усеща се, че се влияе от мен, но, разбира се, си има и собствени предпочитания.

А: Какво е да правиш музика в България и вярно ли е, че музикант къща не храни?
Д: А, напротив, храни, стига да знае как. Съвременните групи не могат да се издържат от това, с което се занимават първо, защото не знаят как, и второ, защото не искат и да се научат как. Те не са наясно колко вида продуценти има - точно осем, че може и повече, а и не разбират кой за какво е. Това е проблемът - нещата са се променили много. Преди хората си правиха група, за да постигнат нещо, с цел, а сега - защото е модерно.

А: Ти как се справяш с промените?
Д: Имаше един доста дълъг период, може би осем години, през който просто не исках да виждам музикален инструмент, а когато се завърнах към това занимание, никой не ми беше казал колко много са се изменили нещата. Но въпреки това не се отказах - казах си, че това е моето призвание и каквото и да става, няма да се предам.

А: И добре че! Страхотен проект е тази група Elinor! Надявам се скоро да се видим пак!
Д: О, да, следващото ни шоу е тук, в Adam's, на 21 септември.

А: Значи - дотогава! Благодаря ти за отзивчивостта!
Д: Моля и доскоро!

Антония Янкова

MetalHall

Leave a reply