Интервю с Иван Сталев от John Steel

John Steel е банда, която смея да твърдя, че познавам още от времето, когато беше в началото на своя музикален път - първия ми досег с групата беше през 2008 година и от тогава досега следя внимателно всичко около тях, а и винаги посещавам техните концерти, когато имам възможност. За да се запознаете по-отблизо с John Steel, се свързах със соло-китариста на бандата Иван Сталев, който бе така любезен да отговори на моите въпроси. 🙂

Представи накратко бандата - кои сте вие и от къде сте?

Здравейте, ние сме John Steel и най общо казано сме от България (Пловдив, София, Хасково, Харманли). Съставът на бандата към днешна дата е: Блейз Бейли - вокал, Иван Сталев - китара, Теодор Янев - китара, Петър Петров - бас и Живодар Димитров - барабани. Тук е моментът да спомена, че тъй като Блейз е много зает човек (б.а. - бившия вокал на Iron Maiden е на турне в Южна Америка), на повечето от концертите ни пее нашия добър приятел Тома от Music Idol. 🙂

Кога и по какъв начин се събрахте да свирите?

Всичко започна през далечната 2007 година, аз бях самостоятелен изпълнител и си търсех група, когато Дарко и бившия ни вече басист Бойко Гочев предложиха да направим банда и да свирим само китарни инструментали. И така започна всичко, както обичаме да си казваме в България, както си седяхме на масата с бира в ръка и си говорехме, в следващия миг бяхме на сцената и се забавлявахме.

Защо решихте да се казвате John Steel?

John Steel всъщност означава моето име Иван Сталев, но преведено на английски. Винаги съм си мечтаел за нещо като артистичен псевдоним, но не аз предложих да се казва така групата, по-скоро беше инициатива на Дарко и Бойко. Пробвахме името, звучеше интересно и решихме да го оставим.

Кои са вашите любими банди и от кои черпите най-голямо вдъхновение?

Това е много обширна тема. 🙂 Бандите са много, но най-вече се вдъхновяваме от класиците – Iron Maiden, Metallica, Pantera, Deep Purple, Whitesnake, Yngwie Malmsteen, Ritchie Blackmore, Dream Theater и така нататък, накрая, но не на последно място напоследък много ни вдъхновяват Steel Panther. 🙂

Вие сте група, която свири както авторски песни, така и кавъри...все пак, кое от двете ви е повече на сърцето?

Знаеш ли, преди време си задавах много сериозно тоя въпрос сам на себе си...ако трябваше да отговарям преди 1 година щях да кажа, че кавърите са ми най-на сърце, обаче сега нещата стоят различно. Винаги изпитваме голямо удоволствие да свирим парчета на други банди, но според мен ако свириш само кавъри, идва един момент, в който не можеш да продължиш нагоре, в смисъл много групи свирят кавъри и то от добри по-добри групи и ти ставаш просто един от многото. Заради това една рок банда трябва да покаже себе си, своя начин на мислене и това трябва да се случи само в авторската им музика. Човек трябва да бъде себе си и да изразява своята гледна точка, а не да копира и да подражава.

През годините сте сменили доста вокалисти...на какво се дължи това?

Винаги е много трудно, когато се работи с група от хора. Винаги има различни характери, различен начин за поглед върху нещата като цяло. Например с Павлин Манев, несъмнено един от най-добрите рок гласове в България, с него почти никога не успяхме да бъдем в синхрон по отношение на мисленето. Но не съжаляваме за нищо, с него имахме велики моменти и много хубави концерти и емоции. Просто не ни е било писано да работим заедно и както се видя, нещата се подреждат от само себе си. След като се разделихме с него, той започна работа с група Еридан и записаха един невероятен албум, какъвто скоро не беше правен в България. Това много ме радва, понеже Павката си намери точното място с точните хора и това дава страхотни резултати. 🙂 При нас нещата също са в подем, а относно другите ни вокалисти: Захари Шиникчиев (EX Krossfire), Васил Стоянов (Hangover), Станислав Пандин (EX Еридан) - искаме да им благодарим изключително много затова, че бяха част от групата в даден момент и малко или много всеки даде своя принос за развитието и. За съжаление обаче по една или друга причина, пътищата ни се разделиха. Хубавото е, че с всеки един от тях си запазихме приятелството и доста често се чуваме, пийваме бира заедно понякога. Важното е човек да гледа напред и да върви в правилната посока, място за сърдене няма.

Разкажете как се стигна до съвместния ви проект с Blaze Bayley?

Затова естествено главния виновник е Дарко. Той беше писал на Блейз във фейсбук и му беше пратил демо на Nightmare. Около месец или може би два нямаше никакъв отговор, докато в един слънчев ден...хоп - съобщение от Блейз Бейли в което той описваше, че песента му е харесала и че е съгласен да направи записи на вокалите. Първоначално договорката ни беше само за 2 песни, но на нас ни хареса как се получават нещата и се разбрахме за запис на всички песни. Според мен той беше приятно изненадан от поканата ни да изпее целия албум. Мисля, тук е момента да отбележа, че Блейз има пряко участие в писането на парчетата, като за новите 5 записани песни той написа и 5-те текста и вокалните линии, също така се включи много активно и в правенето на аранжимента на парчетата. Ние сме му много благодарни за което, все пак малко или много той е минал през ако мога така да го нарека, школата на Мейдън, там също е композирал песни заедно със Стийв Харис, така че ние понаучихме някоя друга тънкост по композирането.

Кога най-накрая ще излезе дебютния ви албум и какви песни ще се съдържат в него?

С точна дата няма как да се ангажираме, но по всяка вероятност със записите ще приключим до края на Януари 2014. Всички вокални партии са записани, имаме доста довършителни работи за дозаписване и това ще ни отнеме малко време. А по отношение на песните, позволявам си да цитирам Блейз, който в интервю за Метъл Хамър каза „Това е истински хеви метъл”!

Вие сте банда, която редовно участва на различни конкурси и фестивали...тази година отново се върнахте с няколко награди от Поп Рок Фестивала в Несебър, разкажете нещо повече за него?

Поп рок фест Несебър е един невероятен фестивал - конкурс с 16 - годишна традиция. За нас е много ценен фестивал по отношение на това, че си „сверяваме часовниците” и имаме възможността да видим на какво ниво сме като група. Верно, спечелихме няколко пъти няколко награди и сме доволни от себе си, но занапред мислим да се оттеглим от участията си там, все пак има и други банди, които участват там, а и е редно веднъж спечелила първо място група да не участва повече, по-колегиално е към другите. Иначе е голяма страст и тръпка, несъмнено. За мен лично най-голямата награда на тоя фест през 2013 беше признанието и специалната награда, която ми връчи колегата и адаш Иван Лечев, когото много уважавам и ценя като музикант и човек.

Какво мислите за родната рок и метъл сцена?

Хубав въпрос. 🙂 Лични мои наблюдения са, че качеството и количеството се подобряват през последните няколко години, все по-качествени групи излизат на родната сцена и това ме радва изключително много. Някак си има едно завръщане на рока, въпреки, че е по-мудно отколкото на всички нас ни се иска. Но е хубаво, че има много нови и добри банди и всяка нова поставя летвата все по-високо и по-високо и точно това е добре, понеже всеки се опитва да се развива и да става все по-добър и да покаже нещо повече от другите. Донякъде това не е хубаво, понеже музиката не е състезание, но определено има и положителен ефект върху българската рок и метъл сцена.

Къде най-често хората могат да ви видят да свирите?

Ох, напоследък никъде,  тъй като сме насочили цялото си внимание към записите на албума и свирим много рядко. Предстоящо събитие е на 31 Декември на площада в Пловдив, където ще изнесем едночасов концерт, от там нататък нищо не сме планирали.

Освен дългоочаквания албум, какво можем да очакваме от вас в близко бъдеще?

Ами, естествено като завършим албума, следва да го промотираме и да го издадем официално...След това веднага се захващаме да пишем нов албум.

Кажете нещо за финал на нашите читатели?

Понеже сме в края на годината, искаме да пожелаем весели празници на всички, да бъдат живи и здрави най-вече и да продължават да слушат хубава музика! 🙂

MetalHall

Leave a reply