Интервю с Димитър Цолов от Доктор'с Гого Бенд

Доктор'с Гого Бенд е една от родните банди, които не се взимат много насериозно. И може би точно в това е чара им - те предпочитат да развеселяват хората около себе си и да ги зареждат с позитивна енергия, премахвайки лошата такава. За да добиете по-голяма представа за тях, се свързах със самия фронтмен на бандата - Димитър Цолов (Доктора), който бе така любезен да отговори на въпросите ми.

1. Здравейте! Представете се накратко пред нашите читатели - кой кой е в групата и от къде сте?

Здраво-живо ! Аз съм Димитър Цолов (Доктора) – вокал и китара. Останалите членове на оркестъра са – Георги Костуркоф (Гого Кита) – вокал и ударни, Илко Кръстев (Звездата) – китара и Ивайло Колчев (Русия) – бас. Всичките сме пустиняци от град Враца.

2. Кога и как ви хрумна идеята да се съберете да свирите?

Нещата започнаха на майтап през пролетта на 2004 г. По онова време Гого беше клавир в група „Басейн” (към Военния клуб в града), а аз - вокал на „Ем Ай Ди” (към Младежкия дом). Формациите ни стилово нямаха нищо общо – неговата клонеше към джаза и фънка, моята – към рок-алтернатива и пънка, но сцената във Враца точно тогава беше доста свита и редовно изнасяхме общи концерти. Още по-често запивахме из репетиционните, където с помощта на една куха китара набързо измислихме няколко глупотевини - „Всяка жена”, „Марш на фитнес”, „Бирулекс” и пр. и се „роди” въпросният шегаджийски проект. За спорадичните лайфове (едва 6 от 2005 г. до 2008 г.) привлякохме басиста на „Басейн” - Петър Златков (Погледа), а малко по-късно и втори китарист - Илко от „Ем Ай Ди”.

3. Защо групата се казва "Доктор'с Гого Бенд" - да не би някой от членовете да е доктор по професия?

„Кръстник” е Гого – каламбурът е почти преводим – „Групата на Гого на Доктора”. А докторът съм аз – завършил съм хуманна медицина в МУ „Пловдив”.

4. Назовавате стила си като "трапезен пънк"...това значи ли, че част от любимите ви банди са класиците от 70-те като The Ramones и Sex Pistols или имате съвсем други музикални предпочитания?

Нека използвам любимото си клише „опитваме се да не влизаме в конкретни стилови рамки”, ха-ха ... Да, ама некадърен китарист като мен (който е и главният композитор) няма как да избяга от леснотията на ония прословути „три-до четири акорда”. Така че, повечето от нещата ни наистина са танцувални пънкарийки с лесно запомнящи се рефрени, което е и причината хората да ги харесват и да ги припяват с нас. Иначе, влияния и предпочитания – много. Слушаме най-различна музика, включително и „бащиците на пънка”. Също така обичаме трапезите и не случайно сме известни като „ония, дето повече пият отколкото свирят”, ха-ха.

5. Доколкото знам имате един албум до момента, носещ звучното заглавие "Брулени Гъзове"...разкажете малко повече за него - как мина процеса по създаването му, доволни ли сте от крайния резултат и смятате ли да издадете негово продължение?

През лятото на 2008 го подхванахме. Тогава първият ни басист Погледа реши да дири късмета си в странство, а с албума искахме да остане нещо, което да ни свързва. Интересното е, че нямахме абсолютно никаква идея какво точно се случва (с 6 концерта за 3 години не можеш да очакваш групарска рутина). Аранжиментите ги направихме в движение с пиянско вдъхновение, а човекът, който се погрижи крайният резултат да излезе много читав - Ивайло (Русия), през същата есен стана и нашият нов басист. Съдба ! След „Брулените ...” реализирахме още 7 или 8 студийни записа, които спокойно могат да се открият в мрежата, но така и не седнахме да ги обединим във втори албум. Отделно – писти на поне още петнайсетина парчета прележават в компютъра на Русия и чакат по-добри дни ... Мързел, братче ...

6. Какво ви е мнението по темата: "Кавъри с/у авторска музика"...мислите ли, че само със собствени композиции една българска банда би могла да постигне по-значим успех...или хората предпочитат да слушат известни парчета на също толкова известни групи?

Темата е необятна – има противници и привърженици на едното и другото. За себе си сме решили – авторска музика на български език. Правим и няколко кавъра, разбира се, но крайният резултат винаги е Гавър - така пречупен през нашето светоусещане, че става почти авторско парче. Веднага ми хрумва „Малеа –я, малеа –ти”, откраднат от румънците О-Zone.

7. В тази връзка, какво мислите за родната рок и метъл сцена...в сравнение с предишни години сега как я виждате, има ли някакъв напредък, особени разлики и т.н. ?

Истината за нас винаги е била само на едно място - „под земята” ! Под земята (разбирай ъндърграунда) ври и кипи ! През годините срещнахме невероятни банди и музиканти Там и искаме да останем част от Там !

8. Вашата група е известна с щурите си концерти - споделете някоя вълнуваща и интересна случка, която би заинтригувала нашите читатели?

На концерт във врачанска кръчма през 2010 г. се принудихме да катурнем три-четири маси, за да оформим нещо като барикада между нас и нафирканата публика ... Смрад ! Ама както каза един приятел : „Като не искаш мъртво пияни хора да ти падат в краката, да те бутат, да ти избиват зъбите с микрофона, да те заливат с бирена пяна ... свири не пънк, а джаз!”

9. Къде най-често хората могат да ви видят да свирите?

Обикновено един, в най-добрия случай, два пъти на месец правим концерти, просто защото всички работят нещо друго извън групата и е сложна работата с напасването на графиците. Редовно сме в София – близо е, а и клубове колкото щеш. Следете страницата ни във фейсбук - Докторс Гого Бенд, там винаги пускаме актуална информация за нещата, които се случват около нас.

10. Какво можем да очакваме от вас в близко бъдеще?

Време е за нов кретенски клип !

11. Благодаря много за интервюто! Сега е моментът за вашите финални думи - какви ще са те?

И ние благодарим за поканата ! За финал две наши сентенции : „Музикант къща не храни и дроб черен не брани !!!” и „Да би мирно седяло не би в пого влезнало !!!” Наздраве !!!

MetalHall

Leave a reply