Интервю с Антон Славов ("This Is NASA")

Години работа и трескавото търсене на вдъхновение се отплащат, стига да не се откажеш. И пример за това е бившият фронтмен на група ARMADA - Антон "Рошко" Славов, който наскоро напълно сам записа EP "Prospects" на one man show групата си This is NASA. Успяхме да изкопчим от него няколко думи по повод дългоочакваното постижение...

Предлагам да започнем от началото. Би ли се представил на феновете- кой точно е Антон Славов?

Здравейте, това съм аз! 😀 Занимавам се с музика от 5-6 години, свиря на китара, викам ядосано, вдигам шум, обичам пържени картофи , не понасям гъби и жирафи. Тъй като все не случвам на хора, с които да правим модерна метъл музика, просто в един момент си казах „ Майната му, като на всички им се свири единствено Seek & Destroy и разни други караоке песни, аз ще направя нещо малко по-различно, без значение сам или с някой друг! “. Години по-късно, след много труд, удовлетворен предоставям E.P-то на моя солов проект „This Is NASA“, наречено „|PROSPECTS|”.

Как ти дойде идеята за This is NASA? Защо реши да работиш по проекта сам?

Това ме връща доста назад! През 2008 година открих австралийската metalcore банда “Pergamum”, които имат песен със заглавие “This Is NASA” в албума си “Feel Life's Fear”. Бях омагьосан от адски техничните им рифове, хармонии, разнообразни вокали. Те не са типичната core банда, която редува breakdown с друг breakdown. Имат и много мотиви от класическата музика, което много ми харесва и до ден днешен. “This Is NASA” тогава ми се стори  като страхотно catchy име за metalcore банда... в последствие го избрах и за име на проекта, който стартирах преди 5 години!

Какви бяха влиянията, които имаше, докато работеше по проекта (ако има такива) ? Кое е твоето най- голямо вдъхновение за това EP?

 Слушах страшно много бандата “The Browning”. Подходът им е страшно симплистичен, но страшно ме кефи как успяват да съчетават различна електронна музика с цялата касапница от тежки вокали, breakdown-и и bass drop-ове.
“As Blood Runs Black” и албумът им от 2006 - “Allegiance”...Абсолютна deathcore библия, човече! Ако трябва да използвам само една дума да го опища тя ще е - “адреналин” !
Много... ама много “Norma Jean” изслушах през септември. Според мен са адски яка банда, която не получава заслуженото признание и затова направих кавър на парчето им “Self Employed Chemist” от албума “The Anti Mother”, който издават през 2008 година.
От толкова много любима музика просто ми е трудно да избера откъде съм почерпил най-голямо вдъхновение.

Има ли групи, които ти повлияха при създаването на музиката?

Разбира се, и то не една или две. Огромен респект отпращам към имена като „Yngwie J. Malmsteen, Megadeth, Trivium, Enter Shikari, Born Of Osiris, Periphery, Crossfaith, We Butter The Bread With Butter, Within The Ruins, Pianos Become The Teeth, Infant Annihilator, Eskimo Callboy, Queens Of The Stone Age, Баста, X-Team “ и още много други.

Какво искаш да кажеш на света с творчеството си?

Бъдете позитивни, правете и творете всичко от сърце, но не копирайте! Бъдете себе си, това е единственият начин да сте оригинални, бъдете по-позитивни и самокритични, защото е много лесно да откриеш недостатъците в нещата около себе си. Няма невъзможни неща за никого, има неща, които човек не иска да направи! Клиширано, но клишетата са такива, защото са истина!

Трудно е човек да избере любима песен в този албум, затова аз избрах три. Можеш ли да ни издадеш малко от предисторията на Sweet Danny (Was So Sincere), Red Lipstick and High Heels и Lament?

Правиш ми голям комплимент с този ego- raiser въпрос! 🙂
Sweet Danny е песен, която написах още през 2011 година докато учех в пловдивския университет. В албумът присъства в почти непроменена версия. Sweet Danny (Was So Sincere) е хард рок парче и се различнава напълно от другите песни. Лириките са писмо към едно момиче, с което бяхме заедно тогава и са пълна противоположност на предполагаемите самосъжалителни и сълзливи текстове на типичната любовна песен. Тук аз изпращам на момичето едно искрено “Извинявай”, “Благодаря” и я целувам за последен път!
Мисля, че Red Lipstick And High Heels беше 4-тия трак. Това е най-бързата песен в E.P.-то и последната, която почти паралелно написах и записах, което е особено нетрадиционен подход. Освен това е и единствената песен без соло, но просто няма нужда от такова, защото ритъм китарата е достатъчно динамична и технична. Лириките бяха вдъхновени от освобождаването ми от един особено неприятен навик – тютюнопушенето. Текстът е доста вулгарен, но си пасва идеално с музиката. Червилото е пламъкът на цигарата, високите токчета са метафора за острите болки и кашлици, причинени от лошия навик. Въпреки това откривам някакъв особен сексапил в пушенето. “А  ти някак си се привързваш със запалването на клечка кибрит!” казва текстът и е вярно, страшно лесно е да се пристрастиш. Бъдете спокойни, не пропагандирам, че щом пушите сте обречени на нещастно съществуване и трагична смърт, хаха. Всеки има право на своя свободен личен избор!
Lament беше един от онези страхотни творчески моменти, когато музиката се ражда от само себе си и всеки един риф, мелодия и текст си пасват от раз. Тя е епилогът на албума и затваря в рамка цялата тема за стремежът, волята и вярата в собствените възможности и спиритуалния космос на човека. Специални благодарности за силните лирики изпращам към моя добър приятел и музикант - Христо Пенчев. Lament  е тъжна песен, но със силно позитивно послание.  В нея също ще чуете директна препратка към едноименната песен “Prospects” с редовете “I am we and we are I.”

Как протича творческия ти процес? От къде ти идват идеите, къде ги записваш и как ги разработваш?

Най-добрите идеи, разбира се, идват докато гледам с празен поглед в тавана в тоалетната или си мисля под душа защо е нужно човек да се занимава години в усъвършенстването на уменията си на даден инструмент, след като може да изгледа 20-минутен tutorial в YouTube и да започне да прави dubstep. Наречете ме тесногръд, но за мен dubstep-ът е 40% наркотици, 50% прическа и 10% музика... Ще бъде ли странно ако добавя, че пиша този отговор от банята? Отплеснах се... След като приключат всичките размисли и страсти се заключвам в стаята си, където записвам всичко – китари, бас, вокали и тъй като нямам барабани се налага да ги програмирам. Апаратурата, с която разполагам ще пропусна да коментирам, защото е плачевно некачествена и остаряла, но всячески се старая да извлека възможно най-добрият възможен звук от нея. Процесът ми на работа при всяка една песен е почти идентичен. Пиша музиката, програмирам барабаните и започвам да наслагвам инструментите. Ритъм китарите са първи, след това басът, солата и лийдовете, а вокалите записвам накрая. Най-много време в процесът ми отнема „пеенето“, защото определено не е най-силната ми страна. Затова и ¾ от партиите са scream-ове.

Какъв е смисълът на обложката? Твоя ли беше идеята за дизайна или на нейния създател?

Обложката е изцяло плод на въображението на моят добър приятел Станислав Генов, който в момента учи в лондонската академия на изкуствата. Пратих му съобщение с думата „космос“ и заглавната песен. Веднага се захвана и бързо ми предостави крайния резултат, от който аз съм страшно доволен. Знакът, който е в центъра е идея на Крис Костов, който е също и гост вокал на песента „Prospects“. Той ми спомена за значението му, свързано с някакви енергии и спиритуални неща, но вече не си спомням какво точно значи. Просто ми харесва и мисля, че стои готино в центъра на цялата картина!

Коя е твоята любима песен от албума и защо? С кое парче се гордееш най-много?

Труден въпрос! Всяка една нота, която ще да чуете е личен повод за годост. Но може би най-любима песен ми е „The Truth Is Out There“. Ако не се досещате, хаха, /намигване/ е по сериалът „X-Files“. Интрото е монолог на Fox Mulder, който страхотно се връзва с историята, която ви разказвам в парчето. Започва безкомпромисно с тежък breakdown, шантав lead, който звучи като от някой черно-бял филм за извънземни, и най-бруталните вокали, на които съм способен. Определено ако някой ден имам възможността да я изпълнявам на живо, ще бъде абсолютен crowd- mover!

Във Facebook страницата на This is NASA има още твои авторски парчета- защо избра да не ги включиш в албума? Планираш ли да участват в следващ албум или EP?

Повечето материали там са доста стари и като ги слушам сега често се питам “Какво по дяволите съм си мислил?”. А и щеше да е нечестно и мързеливо да използвам рециклиран материал. Сега се чувствам много по-сигурен и уверен в уменията си, както в техничен аспект, така и в писането на музика. Разбира се, че имам да уча още много, но за мотивирания отдаден човек няма невъзможни неща!
Изживяването да създаваш нещо толкова прекрасно като музиката е неописуемо. Планирал съм да запиша още неща, този път мисля да е дългосвирещ албум, но затова ще ми трябва повече време. Цялата работа върху E.P.- то ми отне точно 24 дни и по-абсолютна случайност завършването му съвпадна с рождения ден на баща ми, който винаги ме е подкрепял в това начинание. Затова посвещавам и подарявам като благодарност “Prospects” E.P. - то на него!

Промотираш сам албума си. Търсиш ли други начини да доведеш музиката си до повече хора?

Старая се да достигне до повече хора, разбира се! Имам YouTube канал, Facebook профил и Instagram страница, които ако ви е любопитно може да посетите!
Записал съм известна бройка дискове, която подарявам на различни хора – приятели и непознати. Случайно ако ви видя на улицата с тениска на на някоя модерна банда, или ми направите впечатление, е много вероятно като абсолютен weirdo да изскоча пред вас, махайки с ръце и ентусиазирано да ви предложа да чуете един диск, на който нескопосано е написано „This Is NASA“. Ще ви благодаря предварително и ако не ви хареса музиката ще ви препоръчам да я споделите с някой друг, който е по-вероятно да е почитател на жанра. В днешно време трябва да си пълен идиот, за да откажеш безплатна музика, затова нищо не ми коства да се опитам да стигна до повече хора така. Ако им допадне творчеството ми – това е страхотно, ако не, нали сам съм си фен? 😀

Преди си бил вокал и китарист на група Armada. Планувате ли завръщане на сцената или отсега нататък ще си останеш “one man show”? А имаш ли желание да се присъединиш към друга банда или, може би да основеш собствена?

ARMADA беше едно страхотно приключение! Имам огромно уважение към хората, с които работихме – Ивайло Иванов, който за мен до ден днешен е най-стабилния барабанист, когото познавам, Божидар Буюклиев (китара), Димо Стойнов (бас), който в момента се подвизава в набиращата скорост старозагорска група „Алтеа“, Красимир Динков (китара) и Огнян Георгиев (бас). Всеки един от тях считам за личен приятел и го обичам страшно много! Благодарение на тях успях да сбъдна своята мечта да свиря пред хора и научих много от прекараното време с тях. Най-голямата ни пречка бяха, за жалост музикалните неразбирателства, които до последно не можахме да превъзмогнем. Пожелавам на всеки един от тях здраве и успехи в личен и семеен план. Прегръщам ви, момчета!
Иначе, имам желание да се включа към някоя банда, стига да търсят мотивиран китарист/вокалист за правене на модерна метъл музика...Стига да имаше и повече сериозни музиканти със сходни интереси не бих се подвоумил This Is NASA да се превърне в банда, но засега реалността е разочароваща...
В краен случай, и сам воинът е воин! 😀

Защо хората трябва да чуят този албум?

Защото сме в 2013 година и има много повече разнообразна, интересна и прогресивна музика от тази, на която боксува от 30 години българската метъл и рок общност. Metallica, Megadeth, Pantera и Iron Maiden са страхотни, уважавам тези банди и съм научил много от тях... Но просто е нелепо и глупаво да циклиш цял живот на Master Of Puppets или Rust In Peace. Какъв е смисълът да имаш банда ако ще правиш само „кебапчета“? (музикантски жаргон за най-типичните кавъри) Старите банди правят музика от толкова дълго време и няма смисъл от други хиляди изпълнители, които да звучат по същия начин, да копират лошо и да свирят еднакви чужди песни.
Искам модерната core музика и сцена да придобият гласност и признание в нашата закостеняла и тесногръда музикална реалност. В другите страни е нашумяла не заради прическите, тесните дънки и татуировките, а заради младите хора, които я правят и отправят в повечето случаи силно и позитивно послание. Модерният подход към писането на музика, експериментирането, интересните аранжименти, изключително талантливите и кадърни музиканти заслужават повече любов и реален шанс да бъдат чути и разбрани. Тази музика не е толкова проста и елементарна, за каквато я смятат масите. Зад „бисквитеното чудовище“, което чуват на преден план, стоят хора, които са отдадени изцяло на инструментите си и са достигнали завидно високо ниво на вещина в това, което правят за изключително кратко време.
Затова съм кръстил и E.P.-то „Prospects“(„перспективи/изгледи“), за да покажа на хората моите виждания за модерната музика, с надеждата и те да вникнат малко по надълбоко!

И като за край, какво си пожелаваш за бъдещето? Какво би искал да кажеш на хората, които слушат и се кефят на твоята музика?

Пожелавам си на първо време постоянство и сериозност в учението. Надявам се пламъкът, който имам към изкуството да не угасва, а точно обратното, да става все по-силен.
А на добрите хора, които са чули нещата ми и са им харесали, изпращам специални благодарности за подкрепата, прегръщам ви и бъдете здрави. Споделете с приятели любимото си парче и заповядайте при мен на по питие!

MetalHall

Leave a reply