"Знамение" на Khanъ

Композиции9
Текстове10
Звук7
Въздействие10
Изпълнение10
9.2

В развитието на българската метъл музика рядко се срещат проекти, които наистина успяват да впечатлят с креативност и възможности. Все се намира някой, който да каже нещо против групата – че липсва оригиналност, че е прекалено скучно, че музикантите да са слаби и - един от любимите аргументи на предишните поколения - че липсва българското. Всички тези доводи губят сила когато става въпрос за Khanь.

Това е една от най-трудолюбивите групи, която в последната година показва завидна активност. Освен множеството концертни изяви, фолккор формацията успя да издаде едно ЕР през 2015 „Правда”, а ето че още в началото на 2016 излезе и дебютният им дългосвирещ албум „Знамение”. Албумът съдържа 8 песни и всяка минута от него си заслужава.

Началото на тавата дават звънците, а в последствие и бластбийтовете на „Пепел”. Тежките вокали са перфектно подбрани, а включването на чисти такива с народни мотиви е уникално и сполучливо допълнение. Тамбурата е водещ инструмент и изпъква добре, без да се натрапва. Единственото, което прави донякъде лошо впечатление е, че звукът не е достатъчно мощен. Това е проблем, който остава до края на албума, без изключение.

Следва „Чума”, която е с по-осезаеми народни мотиви и по-бавно темпо. Интересен момент е надсвирването на китарата с тамбурата, последвана от най-дълбоките тежки вокали в албума. Бавният преход в средата на песента идва неусетно, но разкрасява песента.

Идва време за гайдата и дългото интро на „Гарван”. Връщат се чистите вокали, като тук са водещи, или поне по-запомнящи се, въпреки завидните качества на Жо Василев като скрийм вокал. Заигравката между двете вокални партии е доста интересна, макар и  кратка.

„Павле ми Пие” започва и мога да опиша по-голямата част от песнта като игрива... не се шегувам, тази песен може да накара и парализиран да танцува хоро. Брейкдаунът не е за пого, а за право хоро.

Небе” е стара песен, която групата е презаписала за албума в нов състав. Сравнена с оригинала, тази версия е много по-напред вокално, но звукът всъщност е по-слаб. Текста обаче остава класически за групата, а гайдата в края на песента е един от най-запомнящите се елементи в Khanь още откакто е излязло видеото за предишната версия, включваща Калин от This Burning Day.

Следва най-силната (за мен) песен в албума - "Земя". По-епичните елементи в песента отиват много на тежките вокали, а текста е просто красив. Поредният лек бридж, все така на място, води песента в изцяло нова посока. Това, което не се губи, е чувството за тъга през цялото време. Първото соло в албума, което ми прави силно впечатление наистина дава прекрасен завършек.

Жар” идва със съвсем различно чувство и хардкор бийт. Съчетанието на леки и тежки вокали за пореден път е много подходящо и оригинално. Тук фразирането е ключово, като това е един от слабите елементи в някои от другите песни. Припевът също е много запомнящ се - донякъде напомня на класически метълкор или класически метъл припев, но през погледа на фолклорен певец. Още едно соло добавено с много вкус се включва на място в песента. Следва лека препратка към блек метъла, преди да се довърши с един последен припев.

Завърщек на албума дава „Домачине”, отново по-лежерна песен с много красиви вокали и още гайда.

Албумът е един от най-добрите за годината, казвам го с пълна сигурност, въпреки че в момента е месец февруари. Това, което най-много ми допада в това, което правят Khanъ е, че въпреки че много групи са се опитали да постигнат нещо подобно (Ювиги, Епизод и др.), на тях наистина им се получава. С нищо не искам да подценя опитите на други групи, които са дали своят принос към българската рок музика, но музикалните способности, комбинирани с нечовешкия талант и труд, прави тази формация наистина различна. Българският фолклор е безкрайна и неизследвана територия за много рок и метъл фенове, но групи като Khanъ могат да се използват като преход към тази музика. Също така начинът, по който се представя е наистина модерен, красив и смислен. За разлика от комични изцепки като „Законите на Крум” на Епизод, които искат да покажат епичната история на българския народ, но за съжаление се провалят, в "Знамение" подобни моменти липсват. Тук текстовете са по-близки до ежедневната и народната реалност. Скриймовете също разнообразяват много, защото не липсва нищо от един добър и качествен модерен метъл албум и с фолклорните мотиви само се надгражда.

Слабостите на албума са малко, но съществуват. Една от тях е, че звукът наистина не пасва. Вероятно е затруднение за всекиго да включи фолклорни елементи в метъл микс, особено когато става въпрос за тамбура, гайда и тъпани, но странното е, че тези неща са добрата страна на звука. Проблемите идват, когато става въпрос за тежките китари и за барабаните. Тежките вокали са много добре направени, но това което остава от китарите е твърде малко и твърде безсилно. Друг слаб елемент е липсата на разнообразие в структурите. Тихите моменти правят впечатление, но за съжаление от средата на албума, те са във всяка песен. Последната критика е лично предпочитание и може да не се отнася за всички, но ми прави впечатление (и го бях отразил малко по-рано), че вокалното фразиране е проблемно. Вероятно това идва от неравноделните размери и нетипичната музика, но течнието на думите е доста неестествено.

В края на краищата албумът е силен и дори нещата, които отбелязвам като негативи не са достатъчни, за да ми направи лошо впечатление. "Знамение" е на един албум, който наистина трябва да служи за пример пред критиците на българските метълкор и хардкор сцени и се надявам да не се забрави дълго време.

Георги Искърски

Leave a reply