Звезди от АХАТ и АНАЛГИН, Част Първа: За тези, които правят рок - не се отказвайте!

Звездомир Керемидчиев, познат на цяла България като Звезди от АХАТ, няма никаква нужда от представяне. В момента групата му АНАЛГИН завършва записите на новия си албум.  Живата легенда, най-големия глас в българския рок, сподели свои спомени от миналото, размисли за настоящето и планове за бъдещето в това интервю от две части.

a2

На каква фаза сте в работата по новия албум на АНАЛГИН?

Последният месец всеки ден сме в студиото и се занимаваме със смесването на песните. Сменяме вече трето студио. Работата по албума започна много отдавна, но поради промени в състава и други неща без да спираме, бяхме забавили записите. Официално започнахме преди две години, в нашата репетиционна зала. Там направихме китари и барабани на първите четири парчета. Останалата част записахме в AmpsOnAir – още барабани и китари и там фактически аз изпях албума. Трябва да запиша вокалите за още две песни. Имаме пет напълно готови и смесени парчета, смесваме останалите и до месец и половина албумът трябва да е готов (първата половина на декември 2014г. – б.а.).

Кога смятате да го издадете?

Тези дни ще го обсъдим с колегите. Може би ще го оставим за на пролет.

Колко и какви песни ще има в албума?

Девет авторски и един кавър – едно парче на Георги Минчев – лека му пръст! Изпълняваме го на фестивалите в негова памет „Цвете за Гошо“. Парчето се казва „Бира, секс и рокенрол“. Нашият поглед върху песента е доста по-различен от кавърите му, изпълнявани от други български изпълнители, които съм чувал. При нас парчето звучи като нещо средно между AC/DC, Led Zeppelin и... Жоро Минчев. Не знаем дали ще е един от синглите към албума. Миналата година излъчихме един сингъл, тъй като мислехме, че тогава ще се справим с издаването на албума и така песента „Супергерой“ вече мина като един от синглите. Това лято доста посвирихме  и казвах всеки път на публиката: „Сега ще изпълним три парчета от предстоящия албум и искам да чуя вашата реакция“ И ще преценим с колегите впоследствие. От тези три може би ще изберем две от песните за сингли и ако успеем това да свършим до пролетта, в началото на лятото ще направим и „Бира, секс и рокенрол“ - също като сингъл. Тя е сбито, простичко и весело парче, точно като за предстоящо лято – бесен рокенрол.

За другите песни нещо да кажеш? Какво ще е заглавието на албума?

Иначе песните са други. В момента мислим за заглавие на албума. Със сигурност няма да е име на песен. Говорихме с колегите по този въпрос и не успяхме да стигнем до общо мнение засега. Но това е последното нещо, което ни вълнува, защото музиката я имаме вече.

Как ще представите албума?

Разбира се, с голям концерт за представянето му - промоция, ще има мърчъндайз и всичко останало.

Нещо по-специално около записите?

Основното е, че албумът се забави. Отначало бяхме с предишния ни барабанист от първите два албума на АНАЛГИН (Иво Иванчев – б.а.). Той обаче се премести и вече не живее в София. После дълго време се лутахме и търсихме китарист...

Работили сте с Петър Братанов – Пепинио като китарист...

Да, Пепинио беше част от групата две години. В албума има две негови парчета, които си остават. Едното беше „Супергерой“ , другото се казва „Пътник“. Първите песни от албума ги записа той. Имаше идея да направи и останалите неща, но беше зает с много други проекти, с неговата група K.O.R.A., работи и със SEVI, много неща му се събраха. Каза, че няма да може да се справи до пролетта-лятото (на 2013 година – б.а.) и трябваше с някой друг да работим. Сега сме в студио Sub Zero, при Бебо от URBAN GREY. С него в момента смесваме материала.

Кои музиканти в момента са в АНАЛГИН?

Като китарист на мястото на Пепинио дойде Камен Граховски от BLACK HOLE. Стефан Стефанов – китара и Георги Кюркчиев – бас са първите от новата формация на АНАЛГИН. На барабаните от около две години е Александър Лазаров – Алекс Ван Лазаров (смее се). Младо момче, свирил е с различни хора, много кадърен музикант. Сега работи основно с нас, има и свой проект. Когато правихме прослушване за нов барабанист, чухме 7-8 човека. Алекс беше последния. Седна зад барабаните на Юрий Коцев и без да оправя нищо по тях изсвири всичко, което поискахме от него. И от две години си е с нас.

Как ще свучи стилово новия албум спрямо предишните два?

Нищо по-различно. Няма такива пиеси по 7-8 минути. Всичко е по-сбито, по-събрано, има интересни неща. Има едно парче, което звучи малко по-баладично. Не мога да го сравня с „Тя беше ангел“ от предния албум, но е в този дух. Само, че звучи малко по-твърдо, с по-голяма инструментална част. Хубаво парче стана. Но иначе – тресни в общи линии (смее се).

Да те върна към предишните албуми на АНАЛГИН – макар, че материалът е страхотен, като че не бяха толкова добре приети, колкото заслужаваха да бъдат.

Така е, но за първия албум, когото се върнах от Щатите от сесиите, които правехме с АХАТ за американския албум („Made in USA“(1999)) останаха някои идеи и аз реших да ги направя отделно тогава. Стана нещо като соло проект. Събрах музиканти, които свиреха в разни групи от онова време и беше по-самостоятелна работа. Избрах това име, защото като бях малък първата ми по-сериозна група се казваше АНАЛГИН. Когато излезе първия проект, имаше хора, които си спомниха за стария АНАЛГИН. Но той свърши, когато влязохме в казармата. От този състав останах само аз. Във формацията от 1999 г. беше китаристът на АЛЕГРО – Бисер Иванов, Иван Калфов от Б.Т.Р. – бас и Иво Иванчев от ЕЛИТ на барабаните. И тогава издателите на албума някак не напънаха да правят нещо с него. Пък и тези хора, с изключение на Иванчев бяха само за записите на песните. След това се събрах с други хора, с които започнахме да правим вече музика, и това доведе до издаването на втория албум. Липсата на група буквално беше това, което ни попречи тогава, специално за втория албум (Re-Nalgin (2001)). Въпреки, че той имаше много хубав старт и много хубава реклама, защото Денис беше издател тогава. Той направи много добра кампания. И албумът се продаваше много добре за ония години, но просто се разбиха нещата и така останаха.

Защо се разпаднахте и после как и защо се събрахте отново?

След издаването на албума басистът (Младен Несторов – б.а.) напусна и тогава се разпадна групата. После с АХАТ направихме няколко неща, преиздадохме „Походът“ и аз бях зает там известно време с тях. После нищо музикално не правехме и един ден ми се обади барабанистът Иво Иванчев и предложи пак да посвирим и се съгласих. Попита ме имам ли предвид някои музиканти. Казах му за Георги и Стефан. Събрахме се и известно време работехме само четиримата. Ей така, за кеф. Свирехме старите неща от предния албум, разни кавъри, после тръгнахме по събори, фестивали и така започнахме да правим нов албум.

Сигурно и ти усещаш това раздвижване на  рок сцената през последните години...

Да, има много музика, много хубави групи са излезли. За съжаление няма обособен пазар.

В този хаос всеки се спасява сам...

Да, но това не е достатъчно. Има банди, правят албуми, продават ги по мероприятия, но не е този организиран пазар, който трябва да бъде. Вече няма магазини, разпространители, хората черпят информация от интернет. В нашия български случай това по-скоро пречи. Ние все още сме далеч от европейските правила, а там групите все още продават албуми, защото е незаконно да се тегли музика просто така. Манталитетът ни все още е различен в това отношение.

Последното поколение рокгрупи, което стана национално известно и с огромна фенска маса беше вашето – на АХАТ, ЕРА, КОНКУРЕНТ, КОНТРОЛ, РЕВЮ, НОВА ГЕНЕРАЦИЯ и останалите. Знам, че времената бяха други, но и тогава, и сега има спънки от всякакъв характер, включително враждебна медийна среда. Вие тогава въпреки всичко успяхте. Смяташ ли, че е възможно сегашните рок банди на осъществят подобен пробив?

Стига да не се се отказват – да. Трябва да бутат докрай, докато издържат, защото животът е много сложен и труден и не само в България е така. Аз съм бил свидетел как банди се събират, хората работят заедно и като видят, че е трудно и че не стават толкова лесно нещата, просто се разделят и заминават в чужбина или си правят нови групи в опити нещо да се случи отново, няма постоянство. Иначе има много млади банди, които свирят интересни неща, не задължително рок и метъл, обаче няма организация, която да ги поеме, лансира. Също така няма кой да им осигури „невраждебна медийна среда“. Денис се опитваше да направи точно това с неговото предаване (Шоуто „Денис и приятели“ по БНТ – б.а.), но изкара само около година и половина. Основното обаче е да не се отказват.

 a3

(Край на част първа. Следва продължение...)

MetalHall

Leave a reply