Звездеенето - симптоми и лечение

    Говори се, че звездеене тресе някои от предимно младите български рок групи и изпълнители. Лично аз не съм се сблъсквал с тази болест у музикантите, напротив, попадал съм само на много свестни и земни хора. Явно съм късметлия, защото около мен много хора се оплакват от това явление.

    Да се опитаме да дефинираме това своеобразно заболяване, срещано най-често при млади музиканти. Ще изключим телевизионните любимци, пробили предимно чрез реалити форматите. Там играта е друга. Пиари определят поведението на изпълнителите, тръгнали оттам. Послушни вестници подклаждат истерия, заливайки ни с толкова много излишна и често невярна информация, че оставаме с впечатлението, че съдбата на държавата, планетата и собствените ни животи зависят от това как ще протече подобно шоу. Този огромен сам по себе си, частен случай в темата за звездеенето е предмет на самостоятелно изследване. Искам да се спра на „нашите” групи, тръгнали от нещото, без подкрепата на медиите, свирещи предимно разновидности на рок музиката и сравнително млади на възраст.

    Вие сте член на родна банда, талантлив изпълнител. Записали сте няколко добре приети песни, може и цял албум. Правите по два-три концерта на месец, добре посетени от ваши съученици, приятели, а и спечелени от музиката ви фенове. Страницата на групата ви във Фейсбук е набрала четирицифрено число харесвания. Каквато и дивотия да постнете там, събирате стотици лайкове. Понякога ви разпознават на улицата и в заведения. Момичетата, или момчетата според случая, ви гледат с влажни погледи. Когато говорите, няма спорове, възражения, около вас хихикат, ахкат и охкат на проникновените ви думи. Прави ли ви звезда това?

rockstar7

    Ако смятате, че да, бързо трябва да се прегледате при доктор „Здрав разум” и медицинската му сестра „Я слез на земята”.

    Малка България е бъкана от предимно музикални таланти. Това е видно и от презряните от мен реалити предавания. По тази линия всеки музикант е един сред много други, колкото и да е добър.

     Слава богу, вече техниката позволява съвсем приличен запис и при домашни условия. Това увеличи в пъти броя на излизащите албуми на рок сцената у нас, заедно с  качеството на музиката и конкуренцията. Групи, които поради финансови причини не можеха да си позволят студио, сега излизат на светло и издават често страхотни неща. Вече не е голяма работа да направиш албум, за разлика от времето само допреди няколко години, когато правенето на такъв, особено извън чалгата и хип хоп-а си беше подвиг и сензация.

    Във Фейсбук пък всеки може да завъди няколко хиляди приятели. Социалната мрежа с тази цел е изградена. Като сурогат на истински контакт с хората, в частност феновете, е чудесна. Но все пак е заместител. Голямата бройка приятели и последователи там  често заблуждава групите. Има си цяла, доста многобройна категория потребители във Фейсбук, които си колекционират харесвания на групи. Това че лайкват снимки и споделяния не значи, че ще се вдигнат на концерт, или ще си купят диск на бандата. Фактът е известен на всички, и въпреки това наистина е разочароващо от двеста души, потвърдили по интернет, че ще дойдат на концерт, да се появят двайсет, както нерядко се случва.

    Преките фенове най-често са кръг от приятели и съученици при по-младите групи. Това е чудесно, но те ходят по концерти  колкото заради музиката, толкова и заради купона и да се видят помежду си. С течение на годините този тип публика почва да оредява. Приятелите се отделят на по-малки компанийки. Съучениците стават студенти, живота ги подхваща, правят семейства, работят, запиляват се в чужбина. Остават шепа наистина верни приятели и истинските фенове – тези, привлечени от музиката. На тази фаза вече поведенчески грешки не могат да се допускат. Тук вече не върви държание виж-ме-колко-съм-велик и какъв-си-ти-бе.

rockstar 5

    Светът, благодарение на бързите комуникации стана малко местенце, където всичко се знае и светкавично се разчува. В България буквално всеки познава всеки. Излезе ли име на група, че са „надувки”, хората в голямата си част ще ги оставят сами да си се надуват един пред друг. Колкото и да са добри музикално. По-зрелите изпълнители, вече са минали през това и по правило се държат много по-земно.

    Звездеенето вече дори в световен мащаб не е това, което беше. Напротив, звездите спамят като луди в разговори с феновете в мрежата. Цели пиар екипи работят да ги изкарат по-земни и близки по характер и интереси до последователите си. Божествената самота на Майкъл Джексън вече няма как да се случи. Особено в рок музиката и по-конкретно метъла подобно поведение е нелепост. Твърдата музика оцеля напук на модите и единствено благодарение на феновете си, които останаха верни докрай. Персоналната връзка между публика и групи тук е от фундаментално значение за самото оцеляване на стила. Особено в България, където тази сцена в момента е в подем и всеки фен е от значение за общата кауза – възраждане на родната рок музика.

    Затова ако сте млад рокаджия, постигнал известни успехи, по-добре не се концентрирайте върху величието на собствената си особа, а насочете порасналото си самочувствие към творческия процес. Това винаги се отплаща, било то в морален план. И никога не оказвайте наздравица, снимка, кратък разговор или автограф. След години тези моменти може да ви липсват.

rockstar6

Специални благодарности на Ива Викторова!

MetalHall

Leave a reply