За Odd Crew от един фен - 21 ноември 2015 в зала Христо Ботев

Трудно е да започнеш подобна статия без да вложиш емоция и да бъдеш максимално обективен. Няма да бъда „позитивна“, ще бъда искрена. Ще бъда искрена, защото всяка банда заслужава искреността на своите фенове, защото ODD CREW са една от стойностните български метъл банди, които заслужават нашите адмирации, възхищение и... честност.

Всеки си има мнение - за всичко. Ако не ви харесва моето - ами, имайте си свое.

Дълго време се чудех дали въобще да пускам статята - това не е ревю, не е интервю, не е оплакване, не е и статия точно. Това е мнение, лично мнение.

Да се върнем малко назад

Ако не сте чували за ODD CREW, а се мислите за фен на рок и метъл БГ сцената. Моля- скрийте се някъде и не излизайте оттам докато не чуете И ЧЕТИРИТЕ албума на бандата под това им име, както и двата албума от времето, когато дружбенските младежи бяха КАСКАДЬОРИ. Защото ODD CREW не са от вчера. Не са и от онзи ден. Те са едно от имената в БГ ъндърграунд сцената. И това не е случайно. Защо ли? Ами защото са СТРАХОТНИ музиканти. Който не е чул албумите или посетил някой от концертите - ами, той губи.

Да навием лентата малко напред

2010-та година. Излиза вторият албум на ODD CREW - A Bottle Of Friends. Една по-млада моя версия, допреди това живяла с Linkin Park, Avenged Sevenfold, KOЯN и сие дори не е чувала, че видиш ли - в България има ъндърграунд сцена, което няма нищо общо с  БТР, Ъпсурт, Мария Илиева и Графа. Сцена, която си заслужава да бъде чута, видяна и усетена. И тъй, благодарение на най-зверски яката приятелка, която човек може да си пожелае, както и новите технологии, в ушите ми започва да звучи първият албум на ODD CREW - We Are What We Are. И не спира. Защото звучи невероятно. По един малко груб, леко траш и чисто метъл начин. Припявам си Monkey Pride в автобуса, на път за RBF в Хаджи Димитър. Нямам търпение да ги видя наживо! Защото отивам на промото на ВТОРИЯ им албум!

Важно е да отбележа, че това бе първия ми концерт на българска метъл и въобще рок ориетирана банда. И си счупих главата от кеф! Зяпах Васко Райков, Мартин, Бонзи и Черния Васко как се раздават на сцената и не можех да повярвам на очите си. Тия момечта направо къртеха бетон!

Контактът с публиката, изпълненията- всичко. Атмосферата на всеки едни концерт, на който съм присъствала на бандата е това, което винаги ме връща обратно. Чувстваш се вкъщи. Сякаш се прибираш след дълго отсъствие и цялата тайфа е дошла на по бира да те посрещне. Чувството е незаменимо.

Излиза Beyond the Shell

Въпреки, че първоначално съм скептична, въртя тавата постоянно и постепенно  се влюбвам във всеки риф - личи си влиянието на едни от най-изявените имена в световната метъл сцена (Lamb of God, CHIMAIRA), а момчетата интерпретират и създават тяхно звучене по страхотен начин!

Бригада

И моето студентско щастие се усмихва, когато това лято заминах в САЩ. Но няма да ви говоря за това. Просто го споменавам като факт, за да се аргументирам. Още в България знам, че бандата готви нов албум и очаквам нещо ОЩЕ ПО- изненадващо, защото какво повече може да се очаква от ODD CREW, освен нещо много добро?

Дори американските ми мениджъри харесват бандата. Нормално, млади хора сме - слушаме подобна музика. Знаете ли, че едно от малкото неща, които ме държаха да не се разцивря за вкъщи, бяха именно албумите на ODD CREW и когато един ден пристигам на работа и чувам Кевин да пуска Dead Issue, щастието е пълно...

Между другото неслучайно това е мелодията на телефона ми. Малко лирическо отклонение - беше ме  яд за видеото на Mark These Words. Да видя нахилените физиономии на някои от приятелите си, участвали в клипа хем ме зарадва, хем ме накара да ревнувам.

Та тъй.

21 ноември 2015. Зала Христо Ботев.

Чух новия албум на бандата веднъж преди да отида на промото. Нарочно. Исках да го изживея наживо. Голяма шумотевица настана покрай този албум, но аз исках да се убедя от първа ръка. Убедих се.

В 18:30 бяхме пред зала Христо Ботев - признавам си, не чух целия сет на сръбските другари от Violent Chapter. Но това, което чух ми направи добро впечатление. Това, което не ми направи добро впечателние и ме натъжи, бе фактът, че очаквах повече хора да уважат този концерт. Защото този концерт Е едно от най-важните събития за БГ метъл сцената за тази година.

Кратко разочарование за отбелязване на този факт и на сцената излизат

THIS BURNING DAY

Още едно признание - за първи път ги гледам. Но няма да е за последен. Вокалистът на бандата - Калин хвърчи и подскача по сцената като пружина - дере, крещи, пее, излива си душата пред публиката. Метълкор смесица от мелодия, зверски типично кораджийски рифове, щипка електронна добавка, дори на моменти - рап. Дойде времето и на нашата родна сцена да се появи банда, която наистина да развява флага на  метълкора. И щипка ENTER SHIKARI отенък за цвят. Ще полудея от кеф, ако някой ден присъствам на съвместен концерт на нашенските момчета и британците.

Не мога да не спомена фактa, че звукът и осветлението са на много добро ниво. Един от малкото пъти, в които можеш отчетливо да ЧУЕШ какво се случва на сцената. Адмирации за озвучителите и работата по осветлението! Райков и Калин изпяват заедно една обща песен. И къртят ЦЕЛИ СГРАДИ. Защото звучат извънземно заедно! И защото това е най-метълкораджийското нещо, което може да чуете на родна сцена.

Идва дългоочакваният момент

ODD CREW излизат. И всички сме си вкъщи.

Райков започва да изпълнява Mark These Words. И аз изпитвам душевна нирвана. Гласът му звучи НЕВЕРОЯТНО.

Музиката се лее на талази. Публиката дивее като за последно. От декорите ни гледат гарвани в черно и червено. Светлините танцуват в такт с музиката.

Но аз чувствам нещо нередно.

Момчетата дават всичко от себе си. Както винаги. Както всеки път. Чувам любимите си песни от предишните албуми - Two Steps To Hell, A Bottle Of Friends, Dead Issue, I Ain’t Losing Myself. И колко много им отива тази сцена, по дяволите! НО чувам новия албум, който звучи... познато. Не искам да си го призная, но няма как да го отмина, защото в началото на тази статия обещах да съм честна.

Преди да ви оттегча с лиричните си отклонения, относно албума - Калин и Райков излизат на сцената, за да изпълнят Bury The Sorrow, от новия албум на ODD CREW. В този момент научаваме, че песента е посветена на трагичната загуба на техен приятел и брат на Калин. Изпълнението е наистина емицонално, истинско и дълбоко затрогващо.

И продължаваме напред.

Не знам дали забелязвате, че отбягвам да пиша за Mark These Words а.k.а. новият албум на бандата, чието е всъщност промото. Има си причина за това. И отговорът не е 42.

Mark These Words

Звучи АДСКИ добре. Звучи прекрасно. Това са ODD CREW една от най-любимите ми банди! Но не усещам еуфорията на публиката. Не усещам притегателната сила, която винаги ме е тласкала на техните концерти.

Не мога да го скрия. Албумът наистина звучи невероятно. Личи си професинолизмът, вложен в записването на всяко парче. Всяка песен следва определена последователност, има ясно структурирани и прелестно изпълнени рифове, брейкраунди на точните места, силни и мелодични вокали, технично изсвирени барабани, бас, чуваем и страхотно довълващ цялостната композиция. Албумът Е невероятен. Защото бандата е съвкупност от НЕВЕРОЯТНИ музиканти. Това е факт. Няма как да го отрече, всеки, който има уш и може да ги използва с техния пълен капацитет.

НО

MARK THESE WORDS съм го чувала и преди. Под една друга форма. Запомнящата и напомняща постройка на песните, силното метълкораджийско влияние, повлияни главно и прекалено  силно от една масачузетска банда. Това ми е до болка познато. Не смея да твърдя твърде много, защото би било прекалено, ако обвиня, когото и да било за каквото и да било.

Не харесвам албума. Казвам го честно и искрено. Обожавам ODD CREW, но ТОЧНО този албум, изсвирен по ТОЧНО този начин, ЗА МЕН е чисто и просто - изсвирен и изпят, прекрасен трибют на KILLSWITCH ENGAGE. Защо? Ами, защото тази банда я ОБОЖАВАМ, толкова, колкото и ODD CREW. Чух изключително прекрасни композиции, вдъхновени от парчета като Breathe Life, When Darkness Falls, Daylight Dies, My Cursе, The Hell In Me и т.н.

Положителното, според мен е, че повече хора, ще чуят този албум и може би, ще искат да чуят и бандата, от която е повлиян.

Толкоз. Слагам огромна точка. Без да се извинявам за мнението си, без да съдя когото и да било за каквото и да било, без да съм крайно критична и не особено обективна  (бел.авт.- опа!).

За KILLSWITCH ENGAGE, които чух преди година и обикнах.

За обидените, за които не ми пука особено.

За всички други.

За една страхотна българска банда, която въпреки личното си неудовлетворение, продължавам да обожавам. (бел.авт.-Искрено ви пожелавам успех, момчета - заслужавате го! )

За разбралите.

За неразбралите.

За музиката.

In my  dying time.

Mark these words.

When darkness falls,

We are reborn.

Bury the sorrow.

This is my last serenade.*

*смесица от текстове на двете банди. For the fun.

 

 

 

Adis

Leave a reply