Жените в рока - български нюанси

Напоследък слушам доста интензивно български рок групи. Направи ми впечатление, че сигурно в една трета от бандите има женско присъствие. Също така забелязах, че  групите с жени в тях, по правило са сред по-добрите. Или музиката им е много качествена, или поне се спасяват от посредственост. Изводът от това наблюдение е, че жените имат важна и положителна роля в творческия процес на групите, в които участват. Зададох си резонните оттам въпроси: защо така се получава, защо точно в България?

Става дума не за някогашните държавни любимки, не за лъскавия сегашен телевизионен елит, с който ежедневно ни заливат медиите, а за истинските рок-момичета, тръгнали от нищото и направили име с много труд, талант, лишения и постоянство.

Още от самото начало на българската рок сцена има силно женско присъствие. Милена ненапразно е наричана Първа дама на българския рок. Самобитното й творчество е като отлежало вино - колкото повече време минава, толкова повече се оценява като качество и общ принос в българската поп музика като цяло. Катето от Нова Генерация, Соня Васи, която между сесиите си за Плейбой опитваше до последно да направи свястна група, странният за цялостната й кариера хард рок албум на Камелия Тодорова - всички те, заедно с много други, допринесоха за създаването на нещо като традиция за впечатляващи женски изяви на родните сцени.

През последните години тенденцията продължава. Светлана Близнакова - SEVI, изгрява като истинска рок-принцеса на музикалния небосклон. Младата, но много талантлива Айсел от SUNDAY, Ася от ЕЛИНОР, виртуозната китаристка Тина Христова, Деница Христова - бас от BLAAST, Ваня "Килмейт" на бас или вокали, според случая... Няма да изреждам повече, защото ще се превърне в списък, а има ли списък, ще има пропуснати и съответно обидени. Факт е, че дамите в съвременния български рок са наистина много.

DSC_0554

За себе си имам две обяснения на явлението - социално-историческо и романтично.

В така наречения от нас "Запад", движението за женски права е преминало през дълга и тежка борба. Там и досега са чувствителни на тема сексизъм, еманципация, дискусията по тези въпроси тече и в момента с пълна сила. Съотнесена към музиката, такава атмосфера, предполага повече неустановеност и консерватизъм. В световен мащаб, макар да има ярки изпълнителки и броя им постоянно да се увеличава, в "мъжкарската" част на рока - метъл, пънк, общо по-твърдите стилове, женското присъствие все още се възприема по-скоро като екзотика. В България един от неочаквано добрите странични ефекти на тоталитарния режим, беше изравняването на жените с мъжете -  и законово, и дефакто. Още от комсомолските бригади насам двата пола бяха строени заедно да копаят язовири, прокарват пътища, строят цели градове, например този, известен повече като столица на чалгата. Вече поколения наред българските жени знаят, че могат нещата поне колкото мъжете. Затова, за разлика от западните си колежки, нашите рок музикантки навлизат на сцената без предубеждение, а така са възприемани и от публиката.

Романтичното обяснение е по-скоро допълнение към казаното по-горе. Жената в България бачка като куче наравно с мъжете. Отделно от това отглежда децата си и сервира вечеря и салата на съпруга си. В някои от случаите се занимава, и то успешно с рок музика. Просто тя си е такава - умна талантлива и красива. По тази причина можем да приемем, че силното женско присъствие в много от българските групи е даденост, вследствие на комплексните положителни качества, които притежават нашите жени.

Рокът в масовия случай не е комерсиална музика, камо ли в България. По нашите ширини е познат друг стил, където всякакви  женски "таланти" и атрибути са добре дошли и много по-печеливши. Жените - рок музикантки са мечтателки и са избрали по-трудния път - този да се реализират в музиката която харесват, като не могат материално да се обогатят от дейността си. Този факт повишава още повече стойността на техния принос в родната рок музика.

Дами, сцената е ваша!

MetalHall

Leave a reply