Еридан - Пътят Към Прозрението (2013)

12 години не са никак малко време, особено ако това се отнася за една българска рок група. Интересното в конкретния случай е, че за този период от време родната банда Еридан има един-единствен албум и то от съвсем скоро. Дебютният "Пътят Към Прозрението" излезе в края на 2013 и бе промотиран в десетки градове из нашата страна, а феновете навярно са се питали дали всичко това си е струвало чакането.

За да разберете напълно албума, трябва да сте наясно с това, че почти всички текстове в него имат ясно изразена насоченост към християнството - музикален похват, който много рядко се среща у нас. Когато се вгледаме по-внимателно в софийската банда обаче няма нищо изненадващо - "Еридан" е наименование на "небесната река" от древногръцката митология, а "Пътят Към Прозрението" си е съвсем логичен избор за име на албума. Ако пък трябва да правя паралели с чужди групи, то Еридан се доближават най-много до глем рокаджиите Stryper, но те далеч не са единственото влияние на бандата. Класически хард рок и хеви метъл - това ще ви съпътства още от началото та чак до края на албума, а в него определено има какво да се чуе. В началото на "Вечен живот" слушателят бива мощно разтърсен от тройна атака - китари, бас и барабани, а вокалите на Павлин Манев се вписват идеално не само в това парче, а и във всички други. Фронтменът на Еридан е един от родните вокалисти, които притежават рядко срещан специфичен глас, а в този албум той показва може би най-доброто от себе си. Епичната балада "Надежда" пък ни напомня за времената, когато Queensryche пишеха новата история на любимата ни музика, а приятната изненада в парчето са вокалите на басиста Иво Икономов. В "Сън" 80-тарската атмосфера отново е уловена по един приятен, носталгичен начин (отново с вокалния дует между Павлин и Иво), а "Пътят" е може би най-силната песен в албума. В нея (а и не само) китаристът Димо Тодоров показва най-доброто от себе си, а солата му, носещи звученето на величия като Iron Maiden и Yngwie Malmsteen правят парчетата още по-въздействащи. Албумът завършва с преродена версия на спийд метъл класиката "Гладиатор" на Импулс - един кавър, който на моменти звучи по-добре и от оригинала.

Като че ли единственият недостатък на "Пътят Към Прозрението" е, че е много кратък - само 8 парчета, с обща дължина някъде към половин час. Това обаче не променя факта, че Еридан са създали един доста качествен продукт за родните стандарти и, че вече са вдигнали сериозно летвата, карайки феновете им да очакват с голям интерес втория албум.

Оценка: 8/10

MetalHall

Leave a reply