Експериментът „Theory Of Life” на ViolentorY – повече от успешен!

Някак нормално и логично ми се струва, първото ревю за Новата 2014г. да е именно на албума, който беше избран за No 1 в класацията на списание Metal Hammer за български албуми  за 2013г.

Истината е, че това ревю отдавна трябваше да бъде написано, доста преди албумът да получи и своето публично признание. И не само, защото той е факт още от началото на месец март. А просто, защото съм сигурна, че тази група щеше да има много повече фенове досега и много повече удовлетворени хора, докоснали се до един наистина почти съвършен албум. Казвам почти, защото съвършенството не би провокирало развитие, каквото със сигурност очаква тази банда.

„Дисекцията“ на албума на ViolentorY (Experimental Metal),  започна преди доста време, но думите все не бяха достатъчно ясни и красноречиви. Вероятно и сега няма да бъдат, но е важно да бъде усетена емоцията от самата музика.

„Theory Оf Life” e като едно пътуване, мелодично, експериментално, на моменти с power и дори death звучене, а всяка песен носи свое собствено послание, смисъл и история.

Общо парчетата в албума са 10, изцяло на английски. Има и един инструментал.

Още с първата песен  „The One”, момчетата сякаш дават силната си заявка албумът им наистина да стане номер 1, а те да се превърнат в една от най-влиятелните и значими групи на родната ни метъл сцена.

Следващите песни „Master Of Dreams”, „Never Fall” и „Forever (Cataclysm)“ се преливат сякаш една в друга, като в никакъв случай не може да се каже, че са еднакви. Просто мелодията някак ги свързва, но след 2:54-тата секунда на „Never Fall”, китарите стават толкова убийствено яки, че едва ли някой би могъл да остане равнодушен  и да не откачи врата си.


След което идва невероятното интро на „Power Source” -  буря, гърмеж, падащ дъжд...и тъкмо си мислиш, че това ще е някоя убийствена балада, когато Митко започва да крещи:

„I want to go far, far away…

To the land of dreams I think of each day”

Но това не е никак разочароващо. Песента е адски динамична и наистина дава енергия.  А  ако някой все пак очаква балада, то „Over you” вероятно е неговата песен. Любовно-драматична и прекрасна! И изключително харесвана от всички.

Но моят личен фаворит е „The Dreamkiller”. Песен, която, честно казано, малко пренебрегнах в началото. Това е и най-дългата в целия албум. Има толкова много музика и епичност в нея. Парчето е в няколко части, като постановка с отделни действия. Темата?!Свободата, мечтите..., изразени чрез невероятните и отчетливи рифове на китарите, прекрасния вокал и страхотните клавирни звуци на Христослав. Тук има всичко.

До края на албума има още една убийствена резачка - „Psychical Decay“. Парчето с най-силно изразено death звучене, в което най-ясно си проличава колко всеобхватен е всъщност гласът на Митко и колко трудно е наистина стилът на групата да влезе в някакви общоприети и познати рамки.

Обложката?!Изключително опростена и ненатрапваща се с прекалено много елементи, но прекрасно съчетаваща се със съдържанието на албума. Облаци, бури, мрак, безбрежност, мечти....всичко това просто  те кара да си пуснеш албума. А когато го пуснеш, няма да го спреш, докато не го изслушаш на един дъх. И после ще го изтъркаш от слушане.

И както казах в началото, албумът е почти съвършен!

Оценка: 9.5/10

MetalHall

Leave a reply