Грешният фест с големия потенциал 2016

снимки: Дориана Дейкова
За четвърта поредна година Wrong Fest се проведе в околностите на село Войнеговци и както традицията повелява в последните години, винаги е в началото на лятото - точно когато ти замирисва на моренце, но още не си съвсем наясно на кой точно плаж ще те отвее вятъра.

Едрогърдата мадама от постера (Freya?) ни кани на два дни изпълнени с интересни неща за слушане, гледане, хапване и пийване. От екипа на MetallHall ни изпратиха да разследваме дали наистина положението е такова каквото обещава и дали двудневният фест ще е по-добър от миналогодишния.

BRONДен 1

Пристигаме с бодра крачка тъкмо навреме, за да разберем, че подготовката върви с час и половина закъснение. Не е болка за умиране, защото вечерта тепърва предстои, а и днес е събота и никой за никъде не бърза. Една бира за освежаване на мисълта и бърз преглед на програмата, защото тази година сцените са цели две! Смела стъпка от страна на организаторите, която дава възможност на много повече нови групи да представят творчеството си. Няма да си кривя душата и ще кажа, че не целия лайнъп ми хареса, но групите, от които знаех какво да очаквам съм повече от доволен.

Като заговорихме за бандите - някак неочаквано и направо криминално дадоха началото едновременно. Това ми помогна веднага да съобразя до колко точно и дали ще се смесва звука. Естествено между сцените беше лютеница, но застане ли човек пред всяка една от тях разбира, че ако не перфектно, то озвучаването е със сигурност добре изчислено.

Toy Letters забиха техния типичен ска-пънк, което ми дойде доста освежаващо на фона на все още парещото следобедно слънце. Определено са от бандите, които могат да те накарат да заподскачаш и да се забавляваш като едновременно с това те удрят с политически ангажирани и актуални текстове (Уикеда?)

DSC_5946
Наминавам да видя какво става и на Wrong Stage-a. Там се потят Surbahar, които са някаква смесица от транс, малко джаз... Донякъде ми напомняха на онова парче на Dub FX - сещате се - клипа със саксофониста на улицата. Само дето Dub FX e с класи отгоре. Тук музиката ми е меко казано скучна и гледам бързо да се измъкна преди са съм заспал на тревата и да получа слънчев удар.

Симпатична барманка сипва биричка и сме в играта за следващите на Right Stage. Разбирам, че са Остава?. Мога само да кажа, че започнаха. Всичко друго, което имам наум ще доведе до това бесни фенки/фенове на Свилен и компания да ме натъпчат със ШО-КО-ЛАааад и да ме провесят от някоя таванска греда, така че тактично ще си затрая. Бързо презареждам, за да не се налага да ми леят куршум и побягвам към малката сцена за да видя първият чук за вечерта. BROND.

DSC_6165
Машината за рифове. Математически точна и едновременно с това хаотична като брауново движение. За пореден път съм удивен и едновременно обнадежден за българската сцена. А и Andy Cairns явно е останал със същите впечатления, защото излезе и изпълни кавър на собствената си група заедно с тях. 'Щото един път Living In The Shadow Of The Terrible Thing не стига.

Дойде времето Right Stage най-накрая да си оправдае името. Легендарните ирландци, които с нетърпение очаквахме. Този път с добро озвучаване, на готино място – просто нямаше как да е по-хубаво. Завъртяха се предимно хитове и да – имаше много Troublegum. Все пак не оставиха назад и новите си парчета, но в крайна сметка всички си издраха гърлата на Diane. Това успя да напомни дори на не толкова запознатите с тяхното творчество кои са Therapy? (нещо като Nothing Else Matters или Sweet Child 'O Mine).

И така в шеги и закачки, бързи пънк парчета по 3 минути и малко Brexit за цвят (F*ck the British government!) фестивалът приключи. Не, не буквално, реално оставаше още много време до неделя вечерта, но съвсем няма да преувелича ако кажа, че това беше гвоздеят на Wrong Fest. Оттук нататък всичко беше като афтърпарти. Все пак отлично такова в лицето на The Vintage Caravan. Исландските симпатяги забиха много здрав и интересен стоунър рок енд рол, което затвърждава традицията на държавите от Северна Европа да „вадят“ по-американско звучащи банди от самите американци.

ShazaLaKazoo до колкото разбрах са двама DJ, които пускаха някакъв балкански електро-етно миш-маш по време на Theraphy? и продължиха по време на сета на викингите. Стори ми се неуместно дори да му обръщам внимание, защото хич не беше на място.

Тук е времето за едно важно уточнение:

Харесвам електронна музика и даже напоследък в плейлиста ми са се намърдали групи, използващи доста повече от традиционни инструменти. Мисля, че усещате накъде бия, защото дойде времето за втория хедлайнър на Right StageJuno Reactor. Повечето хора ги знаят като „ония със саундтрака от Матрицата“. Изпълнението им по мое мнение беше грозно. Не, не лошо, а грозно. Цялата тая цветнотия и шарения, която се изповръща на сцената, плюс факта, че дори не разбрах какво по дяволите въобще правят на тая сцена китарист и барабанист (буфосинхронисти?)... Въобще феерия от странности, които може би бих схванал, ако бях на фен на един определен тип хапчета.

Отидох да си успокоя нервите с нещо познато. Контрол на Wrong Stage бяха правилното нещо в правилния момент. Годинките им личат, но само външно, а и със свежото попълнение във състава си, групата изживява своеобразен ренесанс на българската сцена. Естествено говоря за Иван Гатев, който познаваме от Saltriver и убийствения трибют на Morphine. Попяхме си познати парчета, покефихме се на новите и лека-полека се запътихме към вкъщи, за да имаме сили за утрешния ден.

DSC_6477

ТД(ен 2)К

Започна в неделя следобед. И въобще настроението беше абсолютно неделно-следобедно, т.е. нямаше го. Обръщаш се наоколо, виждаш много по-малко хора от предния ден, a и тези, които са останали едвам си отварят очите. Барът все пак бачка с пълна сила, предлагайки лекарство срещу вкисване на мозъка. Като гледах обаче как се развиват събитията до вечерта, явно не са успяли да нацелят формулата. Липсата на изявен хедлайнер определено също не беше добър знак.

Положителното е, че днес бандите започват направо със швейцарска точност и спазват графика до минутата. От друга страна обаче се запазва „приятната“ традиция от предния ден никой да не казва нищо преди да започне и до последно да се чудиш първа песен ли слушаш или саундчек. Съвет към всички БГ банди:
Пичове, за да спечелите публиката покажете малко отношение към нея!

ComaSummer се захващат с трудната задача да открият на Wrong stage. Никога не съм ги слушал (то като се замисля целия лайнъп за неделя ми беше мъгла) и ми беше интересно да чуя какво толкова ги хвалят всички около мен. И в началото наистина мисля, че схванах. Музиката беше приятна смесица от Dessert Sessions, QOTSA с леко добавен шейсетарски рок вкус. Хубаво, но песните ми се сториха прекалено дълги и еднообразни, поради което в този „свеж“ неделен следобед започнах да се чувствам като череп на говедо седящ незнайно от колко години от лявата страна на магистрала, преминаваща през Аризонската пустиня. Заслужават да им дам втори шанс, но ще трябва да се подготвя по-добре за следващата ни среща.

Докато Comasummer бяха на средата на сета си, на Right Stage започнаха Jin Monic. Лепкавото чувство на досадата не ме напусна при тяхното изпълнение. Дори съжалих малко, че не останах още на малката сцена. Всепомитащият бълвоч от оня типичен модерен радиофоничен рок ме заля като казан с горещ катран. И явно не само аз съм се чувствал така, защото публиката почти не промени броя си, дори след като на Wrong Stage вече не свиреше никой. И това ме наведе на страшната мисъл, че ме очаква един много дълъг втори ден изпълнен с банди, които в най-добрия случай са посредствени. (бел. на "фотографа"- Няма да изпадам в подробности, но лично на мен момчетата ми харесаха - свежи, забавни и големи сладури).

DSC_6782
Зомбиран от сладникавия рок на Jin Monic се понесох към Macrophone. Определено любимци на публиката, определено симпатяги, но и определено също толкова досадни. Чувайки ги за първи път с ужас установих, че много приличат на едно течение в британския популярен рок, което ми лази по нервите. Удивителната прилика на Macrophone с Radiohead въобще ме отказа дори да се опитвам да ги харесам. Все пак печелят бонус точки за отношение към публиката и енергичност.

Тук вече с някаква скрита надежда погледнах към голямата сцена, на която започваха румънците Roadkill Soda. За половин час успях да чуя повече пъти „Yeah!“ отколкото за всичките концерти на Metallica, на които съм бил досега. Оригиналността им, която се мереше с тази на турски анцуг затвърди мнението ми, че днес ще се слушат кавър групи, които дори не могат да копират правилно оригиналите (бел. на "фотографа"- Всъщност пичовете се справят добре, за снимане бяха лесни - постоянно позираха, за свиренето не чух много добре какво се случва, защото не чувах нищо интересно). Палец долу от мен и бързо изприпках да гледам ТДК.

Глътката свеж въздух този ден. За пореден път се убеждавам, че тази банда има страхотно присъствие на сцената. Песните се лутаха между яростта и тишината, между лудостта и спокойствието. Било им мечта да свирят на Wrong Fest – пожелавам им това да бъде една от сравнително малките сцени, на които ще свирят през (надявам се) успешната им кариера. А, да – и текстове на български. Благодаря ви!

DSC_7518
Yuck почти няма да ги коментирам, но само ще вмъкна, че са поредната хипстърска алтърнатив-брит банда. Пичовете от Jin Monic очевидно им бяха фенове. На мен ми стана още по-очевидно защо да не ги слушам повече.

Електро-суингът на Gramophonedzie не помогна за спасяване на положението. Двамата човека (после станаха сигурно 10), които въобще му обърнаха внимание мисля, че са достатъчно доказателство, че сръбският DJ просто е сбъркал дискотеката.

За гърците от Nightstalker чух много хвалебствия и очаквах наистина много повече. В замяна получих зле копиран (отново) Monster Magnet. При това положение вече започвам да си мисля, че или на мен вече ми е писнало от клишето стоунър-рок, защото видях доста хора да се кефят, или има проблем в самата група. В интерес на истината момчетата бяха много енергични и се раздадоха на макс, но не ме грабнаха, не и този път. Може би просто не ми е било до Satanic Drugs from Outer Space.

Орк. Карандила бяха изненада за мен. Знаех за какво става въпрос като звучене и музика, но до последно отказвах да повярвам, докато една стройна група от представители на едно от малцинствата не се качи на Wrong Stage. Музиката, от която съм бягал толкова усърдно сега да вземе да ме застигне на едно от „моите“ събития, на които се свири „моята“ музика... Не ме разбирайте погрешно, знам, че в балканската музика няма нищо лошо. Проблемът е, че за мен тя носи един заряд (мутри, леопардови щампи и т.н.), от който ми става гнусно само като чуя типичния ритъм. Явно затова едва понасям групи като SARS, Dubioza и техните производни. Единственият плюс, който мога да изтъкна е наистина впечатляващото от техническа гледна точка свирене на момчетата от орк. Карандила. В крайна сметка нервите ми стигнаха само за парче и половина от техния репертоар.

Закрачих към главната сцена с очакване да видя последните за деня – Graveyard. Шведите се оказаха страхотни музиканти, но техният седемдесетарски блус-рок бързо омръзна. На друго място и с друга нагласа сигурно щях да се изкъртя от кеф, но днешният ден не беше на тяхна страна.

DSC_7939
Като заключение за втория ден мога да кажа, че липсата на истински хедлайнър и по-добра мотивация от :“А, бе, тия съм ги чувал, че са добри.“ си беше истинска катастрофа. Плюс факта, че повечето банди привидно различни споделяха един и същи проблем – липса на острота и динамика. Поотделно и сметановият сладолед и пържолата са хубави неща, но това не значи, че непременно трябва да се смесват, т.е. писна ми от цял ден рок парчета в темпо 120.

Общо за организацията на фестивала:

Лично аз нямам оплаквания. Като цяло всичко си беше на мястото, баровете бяха много добре уредени и нямаше големи опашки за напитки и храна, дори тоалетните бяха достатъчно на брой и забележете – чисти!

Естествено, че имаше и проблеми:
Хората, които пътуваха с маршрутка от Центъра се оказаха неприятно изненадани от липсата на превоз.

Допълнително и странният начин за организиране на къмпинга... Или го оставете извън фестивалната зона или като го правите вътре ще се уверите, че покривате основни нужди на хората 24/7. Това са болести на растежа както се казва, но е хубаво да им се обръща внимание, за да може в бъдеще да се насладим на един наистина хубав и добре уреден фестивал.

Wrong Fest, знаем, че се стараете, знаем, че в България такива събития се организират трудно и всички оценяваме това. Това, че публиката критикува не означава, че не ви харесва. Приемете го като нещо, което да ви накара да направите наистина качествен продукт и да изградите марка, зад която да застанете. А такава марка е нужна на българския концертен хоризонт и затова ви стискаме палци и с нетърпение очакваме следващото издание!

Още снимки от фестивала: тук.

Adis

Leave a reply