ВЕСИ: Рок музиката просто не си отива с този кич и фалш, който е модерен.

Веселина Герасимова е създателката, вокалистката и основно лице на група ВЕСИ. Освен че пее, тя свири на бас, и на куп други инструменти. Любопитното при групата е, че като втори постоянен член в нея е бащата на Веселина - Ясен Герасимов, който е професионален музикант, работещ в чужбина. За малко повече от година съществуване ВЕСИ представят пребогат репертоар от кавъри, смесени с авторски песни. Виртуозните и зрелищни изпълнения на баща и дъщеря на живо, предизвикват истински фурор сред публиката по време на концертите им. Групата вече има доста телевизионни участия и песни в класациите, а Веселина е определяна като един от най-перспективните изпълнители в света на българската рок музика. С нея се свързваме на екзотична дестинация, чак в далечно Мароко, където има професионален ангажимент с баща си.

Това, че си израснала в музикално семейство безспорно е предимство в много аспекти на развитието ти. Виждаш ли някакви недостатъци все пак в това положение?

Предимството е това, че имаше кой да ме учи и да ми помага, това е баща ми, но сега недостатъка е, че нямам право на най-малка грешка, това че той разчита на мен, хвали ме и аз трябва винаги да съм на най-високо ниво и да се доказвам, да правя всичко точно както се изисква и очаква от мен. Това понякога ми тежи, както и това, че все имам чувството, че ще разочаровам баща ми. Понякога се караме с баща ми, защото той изисква много неща и аз не винаги се справям с цялото напрежение, което пада върху мен (смее се.)

Имала ли си някога колебания като каква искаш да се реализираш?

 Колебания не съм имала, откакто съм хванала микрофон и китара в ръка, винаги съм знаела, че искам с това да се занимавам. Трудно се стига до високо ниво и трудно се излиза от посредствеността, трудно се става и професионалист и е имало моменти, в които ми не ми е било леко и съм се питала защо трябва да е толкова трудно, но съм си отговаряла, че няма лесен път, затова съм продължавала все напред без да искам да се отказвам.

Ти свириш на много инструменти, кой ти е любим?

Професионално свиря само на бас, китара и пиано, ако хвана друг инструмент, то е само за забавление. Обичам да свиря и на трите инструмента, основно съм на бас и ми харесва да съм басистка, да съм в основата на бандата, не мога да кажа кой ми е любимия инструмент, само знам, че когато композирам песен, предпочитам да седна на пианото, защото е по-лесно да хвана някои по-сложни акорди.

веси6

Каква музика слушаш, на кои групи/изпълнители си фен?

Вече много рядко се случва да слушам музика за развлечение, обикновено уча песните, не ми остава свободно време, в което да си пусна каквото би ми харесало. Обичам хубавата музика, ако е качествена, ако е добре измислена ми харесва, независимо в какъв стил е. Основно съм си фен на рока, но ми харесват и много песни в други стилове, дори и някои арабски песни ми харесват, ха ха. Любимите ми групи са: Scorpions, Motley Crue, Iron Maiden, Queen, Whitesnake и други.

Как се зароди идеята за Веси бенд? Кажи нещо за осъществяването и, начина, по който се получиха нещата.

 С баща ми случайно участваме само двамата на един от концертите на Rockschool, след който решихме да си спретнем една група. Решихме, че идеята и концепцията баща и дъщеря на една сцена е оригинална (и наистина хората много ни се радват като им кажем това, защото е нещо различно). И така, намерихме барабанист и за 10 дена подготвихме един сет от 16 песни, направихме успешен концерт в Swingin` Hall , след който получихме два реангажимента, след това още няколко дати, участия в телевизията и групата просто пожъна успех.

веси7

Видимо ролята на баща ти в групата е огромна. Спорите ли по творчески въпроси и кой обикновено надделява?

Никога не спорим по творчески въпроси, никога. Аз съм творческата личност, постоянно измислям нови песни, постоянно имам идеи в главата си за музика, текстове и т.н. Докато баща ми е по техническата част, пресмята какво оборудване ни е необходимо за участията, мисли за саунда и такива неща, които на мен пък не са ми най-силната част (смее се).

Свирите песни в огромно разнообразие на стилове. Как точно, на какъв принцип си подбирате репертоара?

Репертоара ни се състои от най-големите хитове в класическия и хард рок, правим песни, които другите групи не правят, но са хитове, които остават в историята на музиката завинаги и винаги гледаме да имаме и песни от българския рок, защото те са също толкова незабравими.

Имаш много добри гласови данни и чудесна за възрастта ти вокална техника. Как и при кого я придоби?

Ходила съм при много вокални педагози, но най много и най-важните знания ми ги предаде Роберта.

Посочи ми някоя конкретна певица, от която си взимала пример, ако имаш такава.

Конкретни певици: Norah Jones, Christina Aguilera, Celine Dion и още други, но в крайна сметка не подражавам на никоя от тях, а съм си изградила собствен стил.

Би ли  се пробвала с участие в певческо реалити шоу? Какво мислиш за подобни тв формати?

Не, не бих се пробвала в тв предавания, защото много често хора с потенциал и талант отпадат рано и то не заради това, че не са добри, а заради това, че не са достатъчно комерсиални, което е тъжно, защото вече почти не се търси истинска музика и творчество, търси се нещо комерсиално, а дори и хора, които стигат на финали в подобни формати рядко се сещаме за тях след края на шоуто, едно такова участие почти не води до никъде.

Сама композираш песни, пишеш текстове. При какви обстоятелства ти  идва вдъхновението?

Всичките ми песни, които са вече общо десет, са написани по някакъв конкретен повод, просто нещо се е случило, което ме е разстроило или развеселило и аз го превръщам в песен. Никога не се е случвало да си кажа "много ми се иска да напиша песен, ей сега ще напиша един текст и два акорда" от скука примерно, просто когато нещо се случва думите сами идват в главата ми и ги надрасквам върху един лист, музиката сама си звучи в главата ми и така

С Димитър Пишев (вокалистът на TUNE UP - б.а.) направихте две много хубави парчета. Смятате ли да задълбочите сътрудничеството си например в общ творчески проект?  Въобще имаш ли намерение за други проекти извън група ВЕСИ?

С Митко правим, и ще правим още песни, дори си имаме страница, на която да се вижда какво измисляме. Deep blue eyes е името на страницата. Когато се върна ще почнем пак да творим заедно.

Какво чувстваш по време на концерт? Напрежение, удоволствие, удовлетворение, всички тези неща заедно, нещо друго?

По време на концерт и въобще на сцената е един от моментите, в които се чувствам най-щастлива, забравям проблеми, забравям за всичко, но това е по време на концерт, сега, когато това ми е работа е по-отговорно, по-трудно и понякога ми е притеснено, но все пак се радвам, че правя това, което обичам, дори понякога е трудно.

веси 5

Разкажи някаква забавна случка , ако се сещаш от участията ви, нещо забавно, дори гаф, или нещо, което те е трогнало.

Забавни случки е имало много, например да се скъса струна по време на соло, изпусната или счупена палка, сега наскоро се случи тока да спре, тук в Мароко и целия бар останахме на тъмно за кратко време. Нещо, което ме е трогнало....веднъж цялата публика ме гледаше и пееше заедно с баща ми "Веселина" на Щурците, това е моята песен и беше прекрасен момент.

Доволна ли си от двойният рожден ден – твоят и на групата, който отбелязахте с концерт в Суингинг Хол?

Аз съм доволна, важното е и публиката да е била доволна, аз се забавлявах и съм много щастлива, че така отпразнувахме и моя рожден ден и това, че групата ставаше на една година, това е един прекрасен спомен за цял живот.

Баща ти Ясен Герасимов е професионален музикант с дългогодишен опит в свиренето по круизните кораби, фериботите, хотели. На практика работи изцяло в чужбина. Тази година си с него на летен тур. За първи път ли ти е като участник в изпълненията?

За първи път съм на работа в чужбина, все пак завърших училище преди 2 месеца (смее се).

Някъде в Мароко сте. Къде по-точно? Какъв репертоар изпълнявате?

В Агадир работим, в един хотел, в който има както много мароканци, така и много туристи, затова изпълняваме много песни от всички стилове, за да са доволни всички клиенти. Свирим и рок и латино и арабски песни и джаз, дори хип хоп, диско, джаз, всичко!

веси1

Забавляваш ли се там? Какви са ти впечатленията?

Забавлявам се, но България много ми липсва. Имам и добри и лоши впечатления, но е много дълго, ако почна да разказвам.

Опита ли мароканския кус кус?

Опитах мароканския кус кус, и харира, и тажин, и кактус дори, всичко е много вкусно.

Да си професионалист е много отговорна работа. Смяташ ли да се посветиш на подобен вид изяви?

Още не съм съвсем сигурна дали ще се посветя на подобен вид изяви, искам като се прибера да видя как ще потръгнат нещата, имам идея да запиша една нова песен, да направя клип и т.н. Ще видим какво ще ми поднесе животът (смее се).

Лека полека авторските парчета се трупат. Замисляш ли се за албум на Веси и евентуално кога?

Да, вече доста парчета са се натрупали, замислила съм се за албум, но за съжаление все записа излиза скъпо, ще запиша две песни като се прибера, но цял албум може би малко по-късно.

Макар че сте съвсем млада група (на годинка и малко) вече те определят като голяма надежда за българския рок. Ти как се виждаш сама себе си като изпълнител?

Аз сама себе си се виждам като най-обикновен човек, на когото само музика му е в главата. Иска ми се творчеството ми да достига до повече хора. Надявам се новите песни, които ще са по-изпипани от предишните да се харесат.

Какво смяташ за българската рок сцена? Има ли някаква перспектива?

Не знам какво да смятам за българската рок сцена, а и въобще за рок сцената. Масово хората вече слушат музиката само с очите си, възхищават се на комерсиалните видеоклипове, в които нещата са представени не по начина, по който стоят в реалния живот. Обезсмисля се цялата музика, имам чувството, че вече клипа е това, което дръпва и което се харесва, а не самата песен. А и повечето песни се пишат на по 3-4 акорда, свършват незавършено и аз се отчайвам, че ако напиша песен на малко повече акорди и я завърша на тониката, а не на субдоминантата примерно, няма да бъде възприета тази песен имам чувството, че ако една песен не е поднесена комерсиално няма изобщо да бъде отчетена. Може би в крайна сметка всичко зависи от хората, които слушат музиката, от това на какво ще обърнат внимание и какво точно ще пробие. Всичко е един цирк и като че ли няма място за нещо обикновено, но истинско, затова не знам до колко има перспектива рок музиката, защото тя просто не си отива с този кич, и този фалш и този цирк, който е модерен, и на който хората обръщат внимание и харесват.

Нещо да кажеш общо, или конкретно за финал?

За финал ще кажа, че ми е мъчно, че така се получават нещата. Васко Кръпката казва, че музикантите сме хора с мисия, други хора са ми казвали, че музиката лекува, че чрез музиката можеш да изразиш това, което не можеш да кажеш с прости думи, а в същото време тази магия и тази сила на музиката потъват в нищото, мисията на твореца като че ли изчезва, всичко е един голям цирк, хората очакват да видят по-луди и по-луди неща, вместо да очакват по-истински и по-силни песни...

веси2

Благодаря!

MetalHall

Leave a reply