Варненска инвазия със Symbolic и lieVeil в столичния Fans, 10.05.2014г.

Съботната вечер предвещаваше истински погром върху главите и вратните ни мускули и точно това се случи по-късно. Това е един от малкото случаи, в които има опасност да се получи нещо адско и в същото време това да е желан ефект и резултат. Но няма и как очакванията да са различни, когато две варненски death/ thrash/ progressive машини, се съберат за обща изява.

Допълнително засилващо обстоятелство беше и фактът, че само преди месеци Symbolic издадоха изключително силния си трeти албум – „Ad Hoc“ , а lieVeil направиха смазващ дебют със своя „Instigator”.

Малко преди 23ч. Symbolic ни поведоха на едно чудесно пътуване във времето и стиловете. Защото ни изсвириха по четири песни от трите си албума, като умело редуваха тези с абсолютно траш звучене с такива с power насоченост.

Разходката започна повече от подходящо и силно с „The Goddess” от втория им албум „Divide et Impera“. Най-хубавото е, че всяка песен си има история, а текстовете – своя смисъл. И всяко парче ни беше представяно накратко от Станимир Ставрев –Ставри  (дългокосият вокалист на бандата).

Част от сетлиста бяха „Reality Show”, която е за безумните TV реалитита, с които биваме заливани постоянно, „Overdose“  - за пристрастяването и наркотиците,  „N.V." – песен, кръстена на поета ни Никола Вапцаров, с текст по стихотворението му „Прощално".

Също така „Hordes of Metal”, която се приема като най-хитовата от новия албум, според тях, а „The Painter”, беше като препратка към т.н. олд скуул и може би е най-мелодичната им и лека песен (по думите на Ставри ). Разбира се, чухме и „Final Destination”, а посоката беше ясна от самото начало – пълно и трайно разбиване.

Всичко останало беше музика и страхотна атмосфера. За група с история като Symbolic е трудно да се каже нещо неизказано. Водещи началото си от 2002г., с три албума зад гърба си и многобройни концертни и фестивални участия, за българската сцена това е повече от респектиращо и похвално.

20140510_225251

И тук е редно да спомена басистът на lieVeil, Косьо, който е един голям човек (и в пряк смисъл) и музикант – тази вечер той се включи изключително силно и неуморно дърпаше струните и в двете банди. И как го правеше само...Както и останалите от бандата, разбира се - барабаните сякаш щяха да пропаднат под страшните удари на Симо, а Ники Бонев не спираше да ни радва с китарните си изпълнения.

Финалът беше със „Space Trip” и това пътешествие, макар и да не беше в Космоса, определено беше от най-приятните музикални изживявания напоследък.

А сетът беше (непоследователно):

Overdose

Reality Show

Space Trip

The Painter

The Goddess

N.V.

Positive

Burn The Remains

The Final Destination

I Am

Hordes Of Metal

Lost

...и после излязоха lieVeil и всичко потъна в....едно безспирно викане, на което май само Георги Димов (вокал) е способен. Като хване микрофона и забравя да диша дори. Поне така ми се струва. Да, обаче това е само първоначалното усещане и възприятие - за хората, които не са гледали варненците на живо, които не са изслушали албума им или не са прочели текстовете им. На всеки, направил горе-изброените неща обаче, ще му стане ясно , че thrash/death метълът не е просто крясък. И мятане на коси.

Доказва го и албумът „Instigator”, доказва ги и изпълнението им на живо. Не са много групите, които звучат по-добре на концерт, отколкото на запис, но lieVeil определено са от тях.

20140511_001949

Започнаха ни с познатото и приятно интро от албума, след което забиха новото парче – „The Day Of The White God“, което ще влезе във втория им, надявам се, още по-силен албум.

И после изгубих реда на песните. Винаги така се случва при техните изяви. Някак няма как да следиш и да помниш коя след коя следва, докато си изпаднал в неспирно мятане на главата и съсредоточено се опитваш да не я откачиш от врата си, което в един момент ти се струва почти невъзможно.

Но оцеляхме. И след сагата за „Paltry Man“, и след разяснението на тяхната гледна точка с „A Point Of View“, както и след най-любимата (заради смисъла, заради музиката, заради всичко....) „A.D.H.D.”

А приказките и шегите между отделните песни превръщат участието на lieVeil в нещо като метъл представление. Истинско зрелище е и това, което прави Сашо на барабаните. А то е нещо страшно!Както и китаристът Томи (който свири и със SEVI), чието изражение на лицето винаги е в състояние да ни покаже какво точно означава да изпитваш удоволствие от музиката. За нас оставаше насладата за слуха. Много професионализъм и изпипани звуци.

Завършекът беше с предложение за хорце с „Horo Raised” и тази приятна вечеринка, която ни спретнаха варненските групи можеше спокойно да приключи.  Спокойно ли?!Не, разбира се. Последната песен просто кара хората да полудяват.

Какво се случи всъщност - символично подстрекаване към истински и качествен метъл или истинска касапница?!Всеки присъствал сам за себе си може да прецени.

Снимки от концерта може да разгледате тук.

MetalHall

Leave a reply