България и рок музиката: „Хората слушат с очите си”

От как се помня слушам рок музика, много и различна, като започнем разбира се с бащицата – Ози Озбърн, минем през W.A.S.P., Metallica, норвежките и финландски банди, руският рок, и се паркираме направо в Азия. Изчела съм много интервюта, статии, много автобиографични книги и издания под всякаква форма, дискутиращи рок и метъл музиката, сред които автобиографията на Ози, W.A.S.P., KISS... След всичко това смея да цитирам великия Блеки Лоулес: „Хората слушат с очите си”.
Прави ми впечатление как определени групи се слушат от едни, защото се слушат от други, как ако бандата няма типичната тежка визия, рядко се обръща внимание на музиката, която прави и как скандално добри изпълнители си остават непозната територия за българското рок общество. Или иначе речено: ако имаш дълга коса и се обличаш в черно си метъл, ако нямаш дълга коса и не се обличаш в черно – не си метъл.

Противно на впечатлението, че в българските рок среди се слуша само и единствено рок в най-тежките му вариации, много „незнайни” банди остават на заден план, което води до една повтаряемост в музикалните вечери по рок клубовете, tribute бандите, до организирането на рок фестове и концерти. Никой не си прави труда да рискува като покани по-безизвестни банди или тепърва изгрели на световната музикална сцена, но всички десетина години по-късно се „блъскат” за права въпросните банди да свирят на тяхното събитие. Това може да е добра тактика откъм печалба, но потърпевши са самите групи, както и феновете.

Ще дам пример с H.I.M. – финландските готик величия начело с Виле Вало, „принцът на мрака”, в тази част на света, които наскоро обявиха и прощалното си турне. Групата е основана през 1998, тяхното „рождение” започва с умопомрачителният кавър на Крис Айзък „Wicked game”. Въпреки неоспоримият талант на финландците и факта, че още с появяването си оглавяват всички световни класации за музика, успяхме да ги видим един единствен път в България през 2002 година. Дали те не поискаха да повторят или нямаше кой да ги покани – няма да коментирам.

За съжаление такава е съдбата на много други групи, различни от Sabbaton, Accept, W.A.S.P., Kreator, Metallica, Megadeth, Destrution, Sepultura

Но колкото и да се радвам ,че видяхме Таря няколко пъти и тя ни удостои с ангелският си глас, никога не успяхме да видим Charon, Negative, Posinblack

Ще си позволя да отворя скоба и за азиатската рок сцена и да споделя нещо от личен опит:

През 2015 в Пловдив отново ни посетиха Apocalyptica, момчетата излязоха сред феновете и Франки Перез лично се снима с много от тях, доказвайки за пореден път, че освен че е голям музикант, има и изключително готин характер, опровергавайки протеста на онези, които все още не го бяха приели като постоянен член на бандата.
Атмосферата беше неповторима, шоуто беше спиращо дъха и честно, нямаше какво повече да искаш от този концерт. Но когато проверих датите от турнето им видях, че VAMPS са били с тях през цялото им турне и ненадейно са се отцепили точно преди България. Няколко месеца по-рано излезе общата им песен с Apocalyptica и те я изпълняваха на всеки един концерт от турнето им.

Мисля, че тук има нужда от малко пояснение. VAMPS са японска хард рок група, създадена през 2008 и оглавявана от Хайд Такараи, вокалист и на L’arc en Ciel, една от най- популярните азиатски рок банди, която през 2017 навършва 25 години на сцена. Вероятно малко от вас го познават. Хайд има солов проект през 2002, както и два филма, “Last quarter” и „Moonchild”, където си партнира с Gackt, който е написал официалният саундтрак към “Final Fantasy VII - Dirge of Cerberus”.

Направих това отклонение, понеже явно само у нас подобни имена са непознати. Миналата година Хайд свири на една сцена с Ники Сикс, който му подари бас китарата си. Споменах сингъла му с Apocalyptica, а в края на 2016 бе публикуван и общият му проект с Chris Motionless от Rammstein.

Въпроса ми е защо Rammstein биват обичани и подкрепяни и за тях вратите на българската сцена са отворени, но за 25 години никой не покани L’arc en Ciel?

За мое огромно съжаление отговорът дойде на 5 март направо от Ейдриън Хейтс - вокалиста на немските дарк уейв легенди Diary of Dreams - докато изпълняваха страхотния си коцерт в клуб Mixtape 5 в София. „Съжаляваме, че толкова рядко посещаваме страната ви, вие сте страхотни, но не зависи от нас, наистина.” 

Срещала съм стотици подписки, десетки фен сайтове, хиляди призиви една или друга група да бъде извикана в България. Като подкрепа на думите ми могат да бъдат взети под внимание и безбройните tribute банди, обособените частни рок клубове, които за съжаление си остават единственият досег с групи като H.I.M., Diary Of Dreams, The Cure...

И като финал ще попитам: Няма ли кой да чуе призивите ни? Няма ли кой да забележи, че в българските рок среди не се слуша само и единствено тежък олдскул метъл, и че не редно всеки фен да спестява само за да може да си позволи да излезе от България и да преследва любимата си банда по света, защото вероятността да я види на родна земя е по- малка от никаква?

Aries

Leave a reply