Благотворително изпращане на януари месец в Polinero Place

На 31-ви януари в пловдивския клуб Polinero Place се организира едно страхотно събитие, което беше с благотворителна насоченост. Виновниците за тази готина вечер бяха мотоклуб Benzin и собственикът на Polinero Place Владо Ботев, а хората, които се погрижиха за доброто настроение на публиката – дуетът на Лиляна Пенчева и Стефан Стоилов, Inflict, Sevi и Rocka Rolla. Концертът бе организиран с цел събиране на средства за подпомагане на лечението на Коста Архондракис и Николай Иванов.

Всичко започна около 21:20 ч., като мога да сваля само шапка на организаторите - пролича си колко труд и усилия са вложени в това събитие. Абсолютно всичко беше на много високо ниво, бяха се съобразили с това, че концертът е благотворителен и подбора на изпълнителите не беше насочен само към хората, обичащи по-екстремните стилове в музиката, (с което по мои наблюдения не се съобразяват всички организаторите на подобен тип събития) а не е зле при положение, че парите в крайна сметка отиват за добра кауза. Дуетът на Лиляна Пенчева и Стефан Стоилов, който даде старт на вечерта бе именно за хората, които по един или друг начин не им понася по-тежката музика. Те изпълниха няколко „комерсиални“ парчета и въпреки че аз съм от хората, на които не им понася много такава музика или поне не я слушам с желание и охота, не мога да си изкривя душата и да не кажа, че Лиляна и Стефан се справиха доста добре.

След тях веднага се качиха Inflict, които са банда буквално от броени дни. Въпреки това бях подготвен за тях и бях с доста силни очаквания, защото съм имал възможността да слушам част от тях в различни други състави. Съвсем скоро ще ви запознаем малко по-подробно с тази група. Това, че са все още зелена банда (само на 3 седмици) не им попречи по никакъв начин да забият 3 авторски парчета и 2 кавъра. Доста продуктивно за 3 седмици, не смятате ли?

Поради една или друга причина късметът не беше на страната на Inflict през вечерта - китаристът им скъса струна, а след това и барабаниста имаше проблеми с педала на фуса. Ако не друго, то момчетата поне имат шанса да правят дебюти в компанията на страхотни и вече утвърдени банди. С предния line-up преди няколко месеца, първото им появяване на сцена беше със Svetlio And The Legends, а сега бяха в компанията на Sevi и Rocka Rolla. Като за първо представяне си беше доста добре, особено ако се вземе предвид времето от което забиват заедно. Да, определено имат да поработят още, докато се сработят както трябва и станат едно цяло. Съжалявам в интерес на истината за предния проект но промените може да са за добро - аз специално с интерес ще следя тяхното развитие, като мога да им пожелая само късмет и много успехи.

Не мога да си изкривя душата, че симпатизирам адски много на Sevi и от тази гледна точка редовете, които следва да напиша, ще са най-трудното нещо за правене от пускането на сайта до този момент, затова ще се опитам да тръгна малко по-отдалече.

За съществуването на Sevi разбрах малко след официалното излизане на дебютния им албум – „What Lies Beyond” през 2012 година, като си признавам, че преди да започна да го прослушвам бях малко резервиран, но още на второто парче от него – „Can’t Stand The Plain” ме бяха грабнали, а докато стигна до „Victim” те вече бяха една от любимите ми български банди. Доста време мина от последната ни среща със Sevi в Пловдив, но чакането определено си заслужаваше.

За пръв път слушах групата и с новото им попълнение – китаристът Томи, като не знаех точно каква ще бъде моята реакция, тъй като всеки един член в която и да било група добавя частичка от себе си и мисля, че е трудно да не се промени стилът на която и да било банда след смяна на някой от членовете и. Останах много приятно изненадан от факта, че при Sevi промяната е съвсем лека, а най-хубавото е, че според мен е в положителна насока. Клавиристката на групата – Таня пропусна събитието поради лични причини, но това не им попречи да ни размажат по един красив и специален начин, които само те си знаят как да го направят.

В сетлиста бяха включени парчета от “What Lies Beyond”, няколко кавъра и песни от новия албум, който се очаква да види бял свят до края на годината. Аз лично го чакам с нетърпение още от обявяването, че работят по него, а сега като чух и няколко парчета съм още по-заинтригуван какво ще представлява в завършен вид.

Още с появяването на сцената и започването на Run Away вече бях сигурен, че се очертава една доста дълга и паметна вечер, като от самото начало на парчето покрай мен виждах само хора с усмивки, които тактуват с крака и глава, опиянени от заряда и емоциите, които Sevi предават на всеки един човек от публиката.

След  десетото парче,  което Sevi изпълниха, вече бях започнал да се отчайвам, че няма да забият парчето, което за мен лично е едно от най-добрите на групата и просто като се заговори за тях, първата асоциация, която правя е с “Victim” и в един момент точно това чухме. Още в началото на песента ме обля едно неистово желание да започна да припявам заедно със Светлана, но като си помислих, че точната дефиниция за музикалните ми заложби е "музикален инвалид", все пак реших да не рискувам някой покрай мен да ме чуе, след което да остане с трайни психически увеждания.

Нямаше по-добър и правилен начин Sevi да завършат своето представяне за вечерта от Speed Up, което реално погледнато е песен за хора с мотори - просто нямаше как да не изпълнят това парче, все пак събитието бе организирано от мотоклуб, а и по-голямата част от посетителите бяха рокери.

Sevi почти бяха слезли от сцената, когато бяха върнати от публиката (в крайна сметка не може така без бис), а за радост на всички той не беше един, а два. Бандата ни представи две песни от албума, който предстои да излезе – Destiny и Crazy, като това беше моментът, в който съжалих за хиляден път през вечерта, че не взехме още една камера с нас, за да можем да запишем и малко видео.

Последната група, която се качи на сцената беше Rocka Rolla. Не бях ги слушал до този момент на живо, но колегата Ради Йовчев (един от авторите на сайта) ми беше говорил за тях от предния ден с много голям хъс. Аз в интерес на истината бях доста резервиран, не заради друго, ами заради това че Rocka Rolla са група, която залага на кавърите.Аз лично възприемам музиката като творчески процес, при който всяка една песен носи своя заряд и смисъл. Определено не мога да отрека, че има кавъри, които за мен лично са в пъти по-добри от оригиналите, но не те са кой знае колко много.

Още по време на саундчек-а отидох да притеснявам барабаниста Иван за повече информация относно сетлисти и други неща, свързани със събитието и останах изненадан, когато получих отговор, че такива неща като сетлист няма - Rocka Rolla ще свирят такива парчета, които да са според настроението на публиката.  В началото ми беше малко трудно да го проумея как точно би се случило бандата да угоди на толкова много хора едновременно, но пък затова започнах да чакам с нетърпение какво точно ще се случи по време на тяхната изява.

Още със стъпването им на сцената до края на вечерта беше доста трудно да си откриеш място пред сцената, за да се включиш в редиците на многото танцуващи и припяващи хора. Не мисля, че остана човек в цялото Polinero Place, който да не се включи активно в забавата, и не успя да почерпи от техния магнетизъм. Rocka Rolla забиха кавъри както на български (включващи вечните класики на Щурците, Импулс и Тангра), така и на чужди групи като Kansas, Rainbow, Whitesnake, Scorpions и много други.

Rocka Rolla са банда, която определено успя да промени по някакъв начин вижданията ми за групи, които правят кавъри. Във всяка една от песните имаше добавена частичка от магнетизма и заряда на Rocka Rolla, като по този начин кавъра малко или много може да се интерпретира като парче, в което има вложени много чувства и емоции, а не просто като песен, на която се кефят и затова я забиват.

В крайна сметка от входа на събитието и допълнителните дарения бяха събрани 2030 лева, които се разделиха поравно за Коце и Николай. Нека бъдем съпричастни към тях и им помогнем в тежката борба с болестта. Ето и сметките на нуждаещите се, както и различни варианти, чрез които можете да дарите сума, а повече информация за тях можете да откриете на линковете под сметките.

Коста Архондракис:
IBAN BG87UNCR70001521203623 BIC-UNCRBGSF титуляр: Коста Архондракис
PayPal: kostaarhondrakis@gmail.com
Facebook страница за повече информация

Николай Иванов:
BIC UBBS BGSF № BG56UBBS80021088498330 Титуляр: Николай Владимиров Иванов
SMS с текст „DMS NIKOLAY” на кратък номер 17777
Facebook група за повече информация

Тук можете да видите снимките от събитието.

MetalHall

Leave a reply