Безпаметно изпращане на февруари в Polinero Place с Черно Фередже

Пловдивският клуб Polinero за пореден път беше домакин на размазващ и безпаметен купон за една никак не малка част от посетителите. Няма да си кривя душата и да лъжа, че съм от хората с много спомени, но се надявам да ми стигнат, за да мога да опиша максимално картинката, тъй като нямахме фотоапарат, с който да документираме. То такива работи не са и много за документиране...

Ако изходим от това, което хората твърдят, че ако ти е тежка сутринта, то вечерта ти е била забавна, определено е било много забавно. Ето, че вече си е чиста вечер, а аз още съм в безтегловно състояние.

По мое наблюдение, купонът на 28-ми започна по различно време - моятнапример стартира с „Born To Be Wild“ на Steppenwolf. Песен, която обичам страшно много, но не я бях слушал от доста време.

Кулминацията обаче за всички беше, когато на сцената се появиха Черно Фередже. Концертът беше част от турнето им, което започна от Свищов, мина през Русе, Пловдив беше трета спирка, после следва Банско - 2-ри март и София – в края на месеца в Rock Bar Fans.

Никога не съм можел да кажа какъв стил точно са Черно Фередже и не мога да ги причисля към който и да било от познатите за мен стилове. Но е факт, че са 5-ма човека, или по точно четирима човека и една жена (както разбрахме от Голям Тошо), които превличат доста голям интерес. За мен най-точното определение за този квинтет е „пиянска музика“, рядкост са случаите в които сме се освинили с приятели и да не се запее поне „В казан си се пекла, по тръбичка текла...“. Няма да ви кажа нищо ново, но бяха голяма рядкост парчетата, които да не се припяват от публиката заедно с бандата.

Размазвацията беше тотална, Черно Фередже изкараха над 3 часа на сцената, като за толкова време им трябваха две малки почивки за по цигара и добре, че бяха те, защото ако не след всяка песен, то през парче се започваше с „Да бехме малко подпийнали...“ и ставаше грозна картинка накрая. А най-лошото е, че имаше и два празника вчера, които трябваше да почетем... Все пак трябваше подобаващо да си изпратим февруари и да посрещнем март, а и чествахме 100 години от 1-ви март 1914-та.

Чухме на живо много емблематични песни като „Крали Марко“, „Ой, ламьо“, „Веднъж когато“ и една от най-новите песни на групата „Кацамун“, която стана факт след реалитито, в което взе участие Фънки и възпява Къци Вапцаров.

След втората почивка имаше и изненада – на сцената се появи Орхан Мурад. Да, не сме сгрешили името.  Единственото нещо, което ми беше ясно за него е, че е поклонник на едни димитровградски стилове, от които получавам алергия само като си помисля да чуя нещо подобно. В негово изпълнение чухме 3 парчета, които бяха в стил Черно Фередже. Никой не беше склонен да ми отговори на въпроса как се казват тези песни, само знам, че в едната беше възпят „Робинзон Крузо“, но какво е заглавието на тази цетуща творба, идея си нямам.

Ако съдя по реакциите, изпълнението му допадна на доста голяма част от публиката, както и на мен, като не знам дали това беше в резултат от погълнатото количество алкохол, или наистина е звучало готино... Признавам, че реших да се запозная с творчеството му, въпреки и доста повърхностно, но това което чух вечерта, определено ми допадна доста повече. Вярно е също, че за всеки влак си има пътници, и нищо чудно част от почитателите му, ако го бяха видяли в тази светлина, да се отрекат от песните, които иначе и на сън да ги бутнеш сигурно знаят. Но дори и да направи концерт с парчета като от 28-ми вечерта, едва ли има сила, склонна да ме накара да присъствам.

Като цяло заключителният анализ на вечерта показва, че огромното количество консумиран алкохол по-скоро допринесе за това вечерта да се превърне в няколкочасов луд купон. Веселата музика и настроение бяха в изобилие, емоциите също, а спомените за мнозина – най-вероятно откъслечни. Факт е обаче, че всеки има нужда от такъв тип разпускащи вечеринки.

MetalHall

Leave a reply